ЗИМНА ПРИКАЗКА – Стоян Михайлов

ЗИМНА ПРИКАЗКА – стихотворения от Стоян Михайлов

БЯЛА НАДЕЖДА

Стели се първият сняг,
морни снежинките лягат…
Жадно им в лудия бяг
детски очи се напрягат.
Спуска се първият свят,
гларусът тръпне под стряха…
Няма го летния бряг,
гдето лъчите горяха –
гдето на воля запял
морските плисъци гони…
Сега брегът опустял
дреме и сълзете рони…
Кърът поредно замрял,
зимната приказка слуша…
Чака да чуе запял
пак Чичопея на круша!

Дойде ни гост белота,
скътала тест и надежда!
Нали под таз красота
първата пролет поглежда!

20.11.2020

МАЙЧИНА ПЕСЕН

Вие зимната фъртуна –
всеки път и тесен…
Майка рожбата целуна,
та приспа я с песен!
„Спи детенце мое мило,
с палави крачета…
Ти сърцето си пленило –
майчино заклето!
Спи ми пиленце крилато
Сънчо да те води…
Вижте царските палати,
где разкошът броди!
По селцата китни спрете
с цъфнали градинки…
Плодове си наберете
и букет латинки!
Сладък сън да ти покаже
планини, полета…
Вижте в небесата даже
литнал самолета!

Та в зори кога отвориш
ти очички буден –
този сън да е прозорец,
към живота чуден!”

22.09.2017

© Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.