ИМПРЕСИИ – Александра Ивойлова

ИМПРЕСИИ – четири кратки импресии на Александра Ивойлова

РАЗДЯЛАТА

1.

Какво е раздялата? Когато градът, който напускаш, се пресели в теб. Тогава оловни облаци донасят нощта. Жълтеят влажни есенни брези и вятър отвсякъде се надига. Една светлина в небето пътува на север – и знаеш: време е! От днес най-зрим през нощта ще бъде градът, който си напуснал.

О, този миг, нека спре мигът на раздялата, когато се вграждат в теб сенките и светлините на пътя, нощите и дните, сезоните и годините …

Мигът, в който се изпълваш с любов.

2.

Далеч по пътя, под тъмните хълмисти очертания, светлеят есенни тополи. Една след друга се запалват предвечерни светлини. Облаците се кълбят и скриват здрача в своята вълниста тъмнина. Пътят се изписва зад гърба ни, слива се със всички пътища, които сме изминали …

Някога, в едно отдавнашно завръщане, пътуваше до мене близкият човек. Напусках мястото, а времето си тръгваше нечуто. Пътуваше до мене близкият човек, ала се връщаше завинаги и сам, изтичаше със дъждовете и нощта …

Далеч по пътя, под тъмните хълмисти очертания, блещука нощен град.

МЪЛЧАНИЕ

Звън. А аз премълчах. Така би могъл да бъде всеки. Дори някой, отдавна слязъл в подземията, където се спускат корените на тревите. Може да се обажда винаги, когато мълча.

Навярно всяко наше мълчание, всяко несбъдване принадлежи на мъртвите. Тогава те ни говорят. Тайно. И гранитните устни на Емили благодарят през разстоянията: „Ако не съм вече жива – / щом дойдат ония птички – / дай на червеношийката / от паметните трошички“ … Когато не знаем кой търси пътя към нас, разговаряме с някого, когото обичаме. Златно мълчание!

ЗНАМ ИМЕТО ТИ

Две циганчета се къпят в езерцето насред градината. Мургави, слабички момичета на около осем и дванайсет години в прилепнали мокри дрешки. Цамбуркат като кучетата, които не се страхуват да се разхладят в горещия ден.

По асфалтовите алеи наоколо сноват деца с тротинетки и велосипеди. Майки разхождат количките си, над които се поклащат разтворени чадърчета. По пейките тук и там влюбени. Старци, насядали в рехавите сенки на брезите …

Лято е. Пладне. А някаква тишина, упойващо спокойна, изпълва въздуха, трепти над разноцветните петунии. Коя е? Има ли име?

Мургавите момичета излизат от езерцето. Изцеждат върху себе си мокрите дрешки и гонейки се, и със смях, се отдалечават. Кацат гълъби, пият вода от локвите край спрелия фонтан.

Приближавам каменното корито. И … две жълти листа! Довети от вятъра, може би тази нощ. Чак сега забелязвам прошарените корони на дърветата. Светлеещи петна, като слънчеви зайчета, в още буйния листак.

Ето откъде идвала тишината. Вече знам коя е.

Мургавият глас на лятото прозвънява в далечния смях и сънища

надвисват в белите облаци над покривите отсреща.

Знам името ти, тишина! Знам твоето име!

ЦВЕТОВЕТЕ

Колко е пъстра градината днес! Лято е. Червени, жълти, оранжеви, сини, бели … разноцветни са дрехите на деца, младежи и възрастни.

Алеите цъфтят: фланелки с всевъзможни щампи, дълги поли, шорти и леки панталони, фосфоресциращи маратонки и сандали с цветни каишки, кокетни шапчици, обърнати с козирките назад жокейки … Всички сноват нагоре-надолу – истински калейдоскоп от весели багри!

И аз се включвам в лятната вакханалия – с току що купената си лилава блуза. Днес съм лилавият цвят сред множеството. Един от лилавите нюанси в картината. Приятно е да бъдеш част от цялото, да вдишваш въздуха, който сякаш се усмихва, напоен с радост. Толкова пъстрота, а обединена в едно, толкова различни лица, а рисуващи едно лице – лицето на летния ден.

Утре ще бъде същото. Но цветът вече ще е друг. Всички дни носят нещо ново. С какъв ли цвят ще посрещна утрешния ден?

Александра Ивойлова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.