КОЙ Е ПЪТЯТ – Иванка Янкова

КОЙ Е ПЪТЯТ – статия от Иванка Янкова

                                                   Да познаеш другите е мъдрост.

                                                   Да познаеш себе си е просветление.

                                                   Да управляваш другите изисква сила.

                                                                                  ***

                                                   преди да получиш

                                                   трябва да дадеш

                                                   това се нарича

                                                  „да разбираш природата на нещата“.

            Книгата „Дао Дъ Дзин“  – „Пътят и постигането му“, на древния китайски мислител Лао Дзъ, живял през 6-ти век пр.н.е., съвременник на Конфуций, е от 5000 йероглифа и е първият писмен паметник на тази философия, която е най-превежданата и издавана книга след Библията.

            В нея е отразена същността на философията на даоизма. Дао означава път, начин, Дъ е добродетелност, безупречно поведение, а Дзин – канон, правила, учение.

            Пътят, това е естественият ход на нещата. Дао е основна сила, която движи всички неща и явления във Вселената. Важно е да се научим да бъдем в хармония с Дао, за да използваме тази сила и подобрим живота си. Основните принципи са формулирани преди 5000 години. Даоизмът е и философия, и начин на живот. Практическа полза може да има, само ако човек го практикува.

            Дао е универсалният и вечен път към природата. Няма начало и няма край, няма име, не можеш да го видиш, без граници е, не можеш да вземеш или добавиш нещо. Не търпи вмешателство –да спреш неговия ход. Но Дао е непресъхващ извор и всичко в света съществува чрез него. Било е и ще го има винаги. Той е като река, като водата, която тече без да знае накъде, има я навсякъде, изпълва всичко и на никой не вреди, а носи полза. Тя е като поток, в който сме и не сме, тече, изтича и пак се завръща и ние трябва да се  движим по посока на потока. Дао е безпристрастният пазител на закон, ред, правила, той не е Бог, но е вечна реалност. Дао има своята проява в нещата на живота, сила която движи нещата, в начина по който те, както и човекът могат да намерят единение с Всемира, да разберат къде е тяхното място във Вселената, да бъдат в хармония със себе си и с природата, и света.

            Да познаваш хармонията е постоянство

            Да познаваш постоянството е просветление

            ***

            път дълъг десет мили, започва с една стъпка.

            И при тази стъпка е важно да се спазва канона на У-уей, което означава да постигнем правилния начин на живот, да действаме с най-малко усилие, да ценим пустотата, празнотата и нищото,което дава възможност да се ражда и да съществува всичко. Да можем да постигнем Дао, да разберем силата и проявлението на взаимно пораждащите се противоположности – Ин и Ян, които действат едновременно и не могат едно без друго и по своята същност, те са едно и също. Нали за да узнаеш красивото, трябва да можеш да го сравниш с грозното, за  да видиш високото, трябва да има ниско, за да оцениш доброто, трябва да те е наранило злото. Трябва просто да приемем света, такъв какъвто е. Пътят на У-уей е на приемане, а не на отпор, на съпротива.

            Приеми света и ще намериш Пътя

            Дао, това е начинът да постигнем духовно самоусъвършенстване, да изпълняваме основните добродетели според философията на даоизма, да възпрем желанията си, да не се обвързваме, да получим  енергията, която може да ни отдаде Дао. Преди всичко, човек трябва да може да се смири и да възпре егото си. Да има уважение и почит към всичко живо създадено от Вселената, безусловно да обича и да дарява любов. Да почита и обича себе си и всички други живи същества със съзнанието, че те са готови също да му помагат във всичко. Човек да бъде честен, искрен и верен на себе си, да казва истината и така да може да познае и да вярва на природата, която ни е създала. Само така ще постигнем хармония с нашата истинска същност. Даоистите считат, че трябва да бъдем благи, любезни и загрижени за другите, без да искаме да ги контролираме и поучаваме, а да ги приемаме и позволяваме да бъдат такива, каквито са, за да можем да живеем в мир и разбирателство, да няма конфликти.  И разбира се да подпомагаме другите, без да очакваме награда, да излъчваме любов, за да действаме така, както действа създателя на всичко съществуващо в света. Човек трябва да не губи Пътя, да е в съгласие с него, като се съобразява със законите на които той се подчинява, да превръща отрицателното в положително и да привлича положителното с положително.

            В политиката, при управляващите действията, които предприемат трябва да бъдат в синхрон с природата на нещата и да се подредят без сътресения предизвикани от тях. Те да не са в плен на славата и печалбата, защото това води до обезсърчаване на хората, които ще загубят своите добродетели и ще се наруши социалната нравственост. Важно условие за това е хората да са добри един към друг и нравствеността да е в тяхното битие.

            Който се учи, всеки ден по нещо прибавя.

            Който следва Пътя, всеки ден по нещо изоставя.

            За да си в Пътя, да го познаеш ти не трябва да ходиш някъде другаде, защото си в него и той е в тебе и ти можеш да се слееш с първоизточника, защото той  те е сътворил и носиш Божествената искра в себе си.

Цитатите са взети от книгата „Дао Дъ Дзин“ на Лао Дзъ

© Иванка Янкова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.