ЛЯТО В ДУШАТА – Росица Копукова

С ЛЮБОВ И ЛЯТО В ДУШАТА – стихове на Росица Копукова

РОМАНТИЧНО

Под топлата шапка на юли
и песен на славей и кос
да бъдеш във моята утрин
усмихнат, чаровен и бос…

И в тихия шум на тревата,
която в дъжда прозвъня,
да чуем гласа на земята
и той да осмисли деня.

Кръжи покрай мен и разказвай
случайни красиви неща.
Щом имаме всичко останало
и спряла е тук любовта,

какво да желаем в живота,
то просто дошло е при нас,
не искай по много, защото
над многото нямаме власт.

Щом с теб един друг се намерихме
и няма прогноза за срив
в прекрасния свят триизмерен,
за всичко – бъди търпелив!

21 юли 2020 г., София

РАЗМИСЪЛ ЗА ЛЮБОВТА

Каквито и капани да й слагат,
когато е дошла по своя път,
ще оцелее, даже да я впряга
със завист, ревност, яд и злобен прът.

Тя затова е обич, да успява,
защото нея Господ я е дал,
а другото полека – лека става
в живота толкова лъжливо бял.

Опората е тя. А не парите.
Тях ще похарчиш. Ала любовта?
Отиде ли си, постни са ти дните
и няма във живота пълнота.

Не слагай маски, не приемай маски.
А вярвай само в простите неща:
обича ли те, значи ще остане,
остане ли, живей за любовта!

ЗАД ДУМИТЕ

Зад думите си имам интуиция
и тя улавя всякакво притворство,
двуличие улавя и амбиция,
любезност, ала някак си подмолна.

Ловя с душата хиляди тоналности,
дори да са приятни и не скучни,
нюанси хитровати и баналности,
зад маска на словата благозвучни.

Очите също много ми подсказват.
И плъзне ли в сърцето ми съмнение,
животът друга приказка разказва
и после не приемам извинение.

Бог дал ми е таланта да се браня,
да сривам с поглед крепости лъжливи.
Едно се питам – той ли ги покани
във низостта си още да са живи?

Сърдечността е сякаш дефицитна,
а толкова е нужна на Земята,
къде ли из Вселената ще литнем
един ден да потърсим добротата?!

27 юли 2020 г., София

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

Събух обувките на лятото,
то литна босо по света,
а аз ги грабнах във ръката си
да ми е светла утринта.

И с тях притичах неуморно
през месеците – Божи дар,
ще му ги върна доброволно,
но искам да му хвърля зар –

с късмета да не си отива,
та във ръцете ги държа,
че в лятото аз най- съм жива
и дълго после ще тъжа.

27 август 2020 г., София

ОЩЕ МИ Е ЛЯТНО

Още ми е лятно през септември
и ми се пътува под небето,
аз съм птица по душа, но ведра,
дето се разбира с битието.

Напред-назад, нагоре и надолу,
всичко вкарвам в някаква идея,
всеки ден набирам своя скорост
и експресно искам да живея.

Без да ме припират и напътстват,
знам си път и време и порядък,
в глупости небивали не хлътвам
и тежа на място като камък.

Та сега прегръщам го септември,
с цялата си обич го прегръщам
и в пространството ни триизмерно
го деля на друмища и в къщи.

Няма покрай мене да минава,
аз пък само работа да гоня,
има дни за радост и забава,
има дни от лятото измолени.

Та додето дойде късна есен
нищо хубаво да не изпусна,
винаги напред със стих и песен,
възрастта ми също не е късна!

Още ми се носят летни рокли,
а пък вечер шаря по небето,
гледам си звездите със бинокъл,
ей така, по-близо да ми светят!

2 септември 2020 г., София

© Росица Копукова

Стихотворенията са подбрани от страницата и групата на списание „Картини с думи и багри“ във фейсбук

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.