МИСИЯТА НА ТВОРЕЦА – Надежда Радева

МИСИЯТА НА ТВОРЕЦА – рецензия на Надежда Радева

Вторият поетичен том „Водите на живота” на русенската поетеса Николина Пенева събира 174 лирични творби, сравнително кратки като произведения, но богати на теми и емоционално съдържание, организирани в два раздела: „По горния път” и „Път към небето”.

На фона на обемното творчество на авторката (зад гърба си има 45 издадени книги до този момент) настоящият том с поезия не изглежда така голям и може да се приеме като логично продължение на работата ѝ като пишещ човек.

Картина на корицата: худ. Йорданка Нешева
Картина на корицата: худ. Йорданка Нешева

Защото процесът по създаването на лиричните текстове при Николина Пенева е ежедневен, вдъхновението е неделим фактор от нейната същност на жена и творец. Със „светлината от Бог” тя се потапя дълбоко във водите на живота, където всичко сътворено си заслужава да бъде облечено в стих и с чувствителността си на лирик не би могла да подмине. Така през призмата на поетичния образ изплуват обикновени, но свидни за духовния човек обекти, картини и възприятия от действителността: сънят, утрото, градът, есента, лятото, домът, обкичен с цветя, вятърът, дъждът от перли, калаената луна, белите гълъби, родната къща, детството…

Запазено място в сбирката има образът на жената-творец, в който ярко се припознава образът на самата авторка: „Аз със своите куплети, /що ги пиша у дома/ пръскам светлина…” или „Моите куплети дават туй, което друг не може”. Същността на креативната личност е неразривно свързана с нейния Бог и тази позиция неколкократно е заявена: и като мисия в живота: „Стихове ще пиша до насита, за да хваля моя славен Бог”, и като признателност, че именно Бог я е дарил с таланта, който има – светлината е „дар от моя Господ Бог” „и всичко сътворено с  ума и със сърцето – от Бога е дарено”, и не на последно място като молитва: „моля се на Бог сърдечно”, „чувствам Божии ръце…”

Николина Пенева изгражда образа на красивата, силна, горда и впечатляваща жена, така е в стихотворенията: „Жена с цвете”, „Лъвица в мрачния ден”, „Жената пред огледалото”, „Аз и мъжете”, „Моята женска упоритост”, „Поетесата на Бог”, „Аз, модерната жена”, „Красота за хората”, „Жена – цветна есен”. Лирическата ѝ героиня е зряла, осъзнала ценностите в живота: „Да пишеш стих е славно нещо!”(стих. „Тишина за сътворяване на стих”), тя се храни с любов: „Няма аз да те оставя моя слънчева любов.” (стих. „Чрез любовта”) и признава нейното величие: „Феномен си остава любовта – най е нужна на света.” (стих. „Късна есен”) или „И луната ще се пръсне, ако няма тук любов, на земята…”(стих. „Любовта ще пребъде”).

Забележителни са последните две стихотворения в книгата, озаглавени: „Моят златен стих” и „Господ ме избра”. В тях авторката изповядва своето верую в живота и обобщава идеите си, изказани в много други творби от поетичния том, а именно, че творчеството е доброта, то е дар както за пишещия, така и за четящия, че Господ подкрепя човешките таланти и дава смисъла на живота въобще:

„Всъщност аз съм много лична –

Божия съм дъщеря!

Поетеса съм обична.

Мене Господ ме избра!”

Жената поет изживява своя апотеоз в себеотдаването на лиричното слово, в изплитането на златния стих, както тя сама емоционално заявява и не оставя място за никакво колебание у читателя. Стих подир стих Николина Пенева ни води през водите на живота – „земните и вечни неща”, посочва ни неговите ценности и ни изпълва с позитивизъм. И няма да сгрешим, ако кажем, че с издаването на тази книга тя е изпълнила своята мисия на творец.

Надежда Радева, филолог

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.