НЕДОВЪРШЕНО… – Елисавета Шапкарева

НЕДОВЪРШЕНО – поезия от Елисавета Шапкарева

ОГРАДАТА ИЗГЛЕЖДА НЕДОВЪРШЕНА

Оградата изглежда недовършена,
впрочем и къщата – също.
Под стълбището има въглища,
навярно струпани за зимата.

Набръчкано е сякаш всичко –
от старите дървета, та до съчките.
А стряхата – така надвиснала,
че сякаш ще захлупи къщата.

Изсъхват жълтите цветенца,
оставени във вази от бутилки.
Повява вятърът и се заплита
в косите сиви на тревата.

Коминът пуши колкото да каже,
че има огън в пустото огнище.
А мравките завиват отдалече
и повече не се завръщат.

Пробягват котки с мършави опашки
и се покриват под навеса –
далеч от кучето, което също
отдавна не очаква никого.

И само лудата е същата
и все причаква някого на пътя.
А пътят, също недовършен,
отдавна не отива никъде.

БЕДНОТО КУЧЕНЦЕ

Просякът
ден след ден
извежда кученцето.
Самотникът
ден след ден
споделя съдбата си с него.
Кученцето е винаги малко,
винаги малко и тъжно.
Ден след ден
той седи на тротоара,
а то – в кошчето.
Хем е на улицата,
хем не може да мръдне.
Покрай него
ден след ден
се разхождат други кучета.
Хора пускат стотинки –
все за него, за кученцето, което,
ден след ден,
заработва така
несвободата си,
за да я отстъпи след време
на друго кученце, което
ден след ден…

СОФИЙСКИТЕ ГУГУТКИ

„Софийските гугутки ще се върнат,

ликуващата ми душа да пренесат Отвъд.

Мирослава Исидорова

Няма ги, няма ги вече
деликатните, дребни софийски гугутки –
прогони ги сивият гълъб.
Нахален, всеяден и гладен
той почти ги изяде.
А трохичките, дето ги ронех,
са толкова малки
и само на един хвърлей.
Като моя роден град –
все по-чужд и по-недостъпен
сред тълпите от гълъби.
А гугутките…
май са Отвъд…

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

Високо е вече слънцето.
Наближава обяд,
а на запад тънката запетайка на луната
е толкова ясна –
бял знак на синьо поле.
Като че ли разделя
изречението на облаците
и ги прави смислово различими.
А земята се пита кога ще получи
многоточието на дъжда,
което няма да бъде край,
а начало.
И няма да спре слънцето,
а ще го нарисува
като огромна усмивка,
подобна на детска рисунка
с няколко прости
черти и резки.
А черноризец Храбър
ще им се радва.

И ТОЗИ ЮНИ

Ще се срещнем на Блумсдей
като истински Одисеи –
скитници сред стените на къщите
между печката, телевизора и компютъра.
Докато чакаме морето да дойде при нас,
ще сърфираме в мрежата и
ще хвърляме мрежи там.
А навън Блумсдей –
двайсет и четири часа в годината,
само двайсет и четири часа! –
ще се протяга на пръсти,
но прозорецът ще бъде затворен.
И така да другия юни,
приятелю.

© Елисавета Шапкарева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.