ОГЪНЧЕ ЖИВО – Тодор Билчев

ОГЪНЧЕ ЖИВО – стихотворение от Тодор Билчев

Да гледаш как бавно угасва денят;
И през теб изтичат всички надежди.
Дошла е нощта. Даже живите спят.
С прехапани устни и свъсени вежди.

Защо толкоз мъчим се да сме живи,
когато постоянно умираме?
Въпроси неуместни, все такива,
защо си задаваме без спиране?

Когато и утре ще гасне денят.
И пак ще сме нощем живи заспали.
Те живи са хората, догде умрат.
И огънче някой във тях щом разпали.

15.12.2020 г. 16.19 ч. Русе

© Тодор Билчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.