ОТ ВАРНА ДО ШАБЛА – Йордан Кожухаров

ОТ ВАРНА ДО ШАБЛА – пътепис от Йордан Кожухаров

Преди 2 години беше началото – от Бургас до Резово. Миналата година – продължението – от Бургас до Варна. Тази година – финалът. Та с удовлетворение (пък и с малко гордост!) вече мога да кажа: с раница и палатка на гърба, с бележник и химикал в ръцете, крачка по крачка преминах целия български черноморски бряг. Едно предизвикателство – физическо и психическо. Доказателство, че многото години, които имаш и малкото пари, с които разполагаш, не са пречка за една такава авантюра. Равносметката: богати географски възприятия, разширени исторически познания, повишено самочувствие.

1.

На 02.09.2009 г. в 5:35 ч. слизам от влака на варненската гара. През този първи ден ще стигна до курорта Албена (около 30 км). Ще разгледам малката манастирска църква „Св. св. Константин и Елена“ в едноименния курортен комплекс, ще премина през Златни пясъци и Кранево, но основният акцент за този ден е Аладжа манастир – най-известният скален манастир по българското Черноморие. Три часа отделям, за да се разходя из добре поддържания парк-музей „Аладжа манастир“. С интерес разглеждам експозиционната зала, скалния манастир и Катакомбите.

Ето какво видях и научих: откритите находки и датировката на оцелелите в параклиса на манастира стенописи свидетелстват, че той може да се отнесе към периода на Второто българско царство (ХIII – XIV в.). Помещенията на скалния манастир са издълбани на две равнища в отвесна почти 40 м варовикова скала. На първото равнище са разположени главната манастирска църква, манастирските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (гробницата) и стопанските помещения.

Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край, на която е изграден манастирският параклис. Връзката между двете равнища е била осъществявана чрез вита дървена стълба. За посетителите сега е монтирана метална стълба. След падането на България под османско робство, Аладжа манастир постепенно запада и към ХVII – ХVIII век е бил изоставен. Истинското име на манастира е неизвестно. Названието „аладжа“ е от арабско-персийски произход и означава „пъстър, шарен“.

На около 600 м западно от манастира се намира група пещери, известни под името „Катакомбите“. Най-добре запазено е второто равнище, състоящо се от едно голямо помещение с неизвестно предназначение и до него по-малко с 5 гробни камери. Останалите помещения са една ранно християнска църква и килии на монаси. Откритите находки – керамика, монети, 2 кръста, части от кандило и други свидетелстват, че катакомбите са обитавани през ранно християнската епоха (IV – VI в.) от някакво монашеско братство. По-късно ХIII – XIV в. Катакомбите и Аладжа манастир оформят един по-голям манастирски комплекс.

Началото на системни проучвания на Аладжа манастир и Катакомбите е положено в края на ХIХ в. от родона-чалниците на българската археология братята Шкорпил. През 1912 г. Аладжа манастир е обявен за народна старина. Намира се на около 4 км западно от Златни пясъци.

По тъмно стигам Албена. Извън комплекса намирам подходящо място да опъна палатката си. Тук оставам за две нощувки и цял ден плаж – истинска наслада. За 04.09.2009 г. съм планувал следващия дълъг преход (пак около 30 км): Албена – Каварна. От Албена до Балчик се движа по пътя край морето. Преди няколко години на места беше непроходим от свлачища. Сега по Европейски проект за укрепване на речните и морски брегове е направена чудесна алея.

В Балчик стигам на плажа под екзотичната Ботаническа градина и лятната резиденция на румънската кралица Мария – дворецът „Тихото гнездо“. Балчик е разположен амфитеатрално на черноморския бряг. На около 5 км източно от града се намира калолечебният курорт „Тузлата“. Дионисопол е древният град, основан III в. пр.н.е. на това място като гръцка колония. През Средновековието градът под името Карвуна е важен търговски център. През XIV в. е средище на феодалния владетел Балик. Балчик е включен в границите на Румъния по Букурещкия мирен договор (1913 г.) и върнат на България на 07.09.1940 г. по Крайовския договор.

За Каварна тръгвам по пътя за „Тузлата“, подминавам отбивка за „Бялата лагуна“, стигам с. Топола, излизам на главния път Варна – Дуранкулак и към свечеряване влизам в Каварна. Попадам на Мидено-рибен фест в центъра на града с богата програма. Любопитството ми да я изгледам до края ме принуди да посрещна утрото на една от пейките в Каварна.

2.

На разсъмване (05.09.2009 г.) тръгвам за с. Българево. Целта на този ден е да стигна до с. Камен бряг (20-тина км). До Българево е 7 км. Ако продължиш от него направо, след 7-8 км стигаш нос Калиакра, а отклонението вляво води до с. Св. Никола , с. Камен бряг, с. Тюленово, нос Шабла и гр. Шабла. Няколко пъти съм посещавал нос Калиакра, затова тръгвам по отклонението вляво. И въпреки това няколко думи за Калиакра.

Той е най-скалистият нос на нашето Черноморие – скалите му се издигат на 60 – 70 м. Непристъпността му откъм морето е станала причина да се изгради крепостта, запомнила славата на траки, византийци, римляни и българи. Затова неведнъж е менил името си: Тирисис, Тетрасиада, Акра, Акрес Кастелум. 

Името Калиакра (красив нос) се появява през Средните векове. Носът е запазил и легендата за онези четиридесет девойки, оплели косите си една в друга, заедно полетели към бездната, поведени от храбрата Калиакра, за да се спасят от османското безчестие. Тук през 1791 г. руският контраадмирал Ушаков разбил турския флот, командван от Капудин паша, при което потъват много кораби. А през есента на 1912 г. малкият български миноносец „Дръзки“ торпилира турския крайцер „Хамидие“. Години наред комплексни експедиции проучват крепостта и част от намерените експонати са изложени в пещерен музей. А в друга пещера е устроен уютен ресторант. Между скалите на Калиакра са се показвали и играели изчезналите вече за нашето Черноморие тюлени – монаси.

7 км след Българево е с. Св. Никола. На 3 км пък от него на морския бряг е живописното ваканционно селище „Русалка“. В късния следобед на този все още горещ ден стигам с. Камен бряг. Отправям се към морето (на около километър от селото). Отвесни високи скали с разхвърляни долу покрай морето огромни каменни късове. Никаква пясъчна ивица. Тук-там стръмни пътеки, по които не всеки би имал куража да се спусне. Наляво и надясно, докъдето ти поглед стигне картината е същата – една покоряваща сурова красота. Наистина камен бряг.

Опъвам палатката си. Укрепвам я здраво. Засилващият се вятър и тъмните облаци по небето са сигурен знак за влошаване на времето. През нощта вятър, гръмотевици, дъжд. На сутринта облаците са се разпокъсали, а слънцето се мъчи да надникне между тях. Този ден ще използвам да разгледам брега. На север е мястото, където се организира популярният Джулай монинг – посрещане утрото на първи юли с много музика и настроение. Става ти и тъжно обаче, когато видиш паметните плочи на загинали млади хора, полетели в пропастта от невнимание. И тази година, за съжаление, имаше такъв случай.

На 2 км южно от с. Камен бряг се намира националният археологически резерват „Яйлата“ – приморска тераса с площ 45,3 хектара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи: пещерен „град“ от 101 „жилища“, заселени още през V-то хилядолетие преди Христа. Три некропола (фамилни гробници) от III – V в. са издълбани в скалите. Ранно-византийска крепост от края на V в. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, 4 вкопани гробници и др. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони. За археологически резерват местността „Яйлата“ е обявена през 1989 г. Името „яйла“ е от тюркски произход и означава „високо пасище“.

След обяд се стягам за път. Времето върви към влошаване. Избор нямам. Тръгвам към с. Тюленово (около 5 км). Вече близо до него, покрай пътя, виждам изоставени постройки. Те се оказват спасението ми от силния вятър и по-късно завалелия дъжд. Тук оставам блокиран едно денонощие, преди да мога да продължа за Шабла. Отсечката Шабла – Дуранкулак съм я минавал пеш предишни години и по морския бряг: нос Шабла – Крапец – къмпинг „Космос“ и по пътя гр. Шабла – с. Дуранкулак. Затова се връщам удовлетворен и от последния етап на това пътешествие. И имам основание да заявя: успях да измина пеш българския черноморски бряг от най-южната му точка – Резово на турската граница до Дуранкулак (къмпинг „Космос“) – най-северната му точка до румънската граница. Едно изпитание, едно приключение, едно духовно обогатяване. А те наистина си заслужават усилията.

© Йордан Кожухаров

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.