ПОРТУГАЛСКИ ИМПРЕСИИ – Александър Алекс. Дъбнишки

ПОРТУГАЛСКИ ИМПРЕСИИ – импресии и поезия на Александър Алекс. Дъбнишки

1.

Хубав час, ела.
Аз искам да те видя жив и здрав,
да чуя твойте думи за Иберия,
за нейната история, народа ú…

Катул (87 BC)

„Сега е час за пиене, момче…“

Стратон (Древногръцки поет)

съдба –
в гърдите отлежават
звуци и слова

ФАДО. Не пий порто бързо – порто никога не се пие бързо. Остави се с глътката си на ритъма на фадо и тогава непознатият език ще ти заговори със словото на тъгата − едно и също във всяка реч, от всички времена. Нейде дълбоко в теб, където неща-та нямат имена, нещо поема тъгата ти и както в овала на чаша вае образа ú и те прави друг. Не пий порто бързо – нека другият свикне с теб, а ти ще го научиш да говори и крие нещата с имена. А фадо вече се е поселило в теб и колкото по-черен е вопълът му, толкова повече златни искрици проблясват в чашата.
Виждаш се да събираш миди в черната тиня в устието на Тежу; да тласкаш бъчви с вино в тъмния трюм на кораба; боси нозе танцуват върху черното грозде; черна забрадка не ще дочака вече син да слезе от палубата …

„И събирам ритъма на тези
сърца в музиката, която откраднах от
гръдта им еднозвучна.“

Нуно Жудис, Бял Пасторал

Миг … и е останала само сладката и упойваща тъга на фадо да вика забравата. На бавни глътки …


2.

„Музо – изличи в паметта си войните,
заедно с мен възслави
сватбите на боговете …“

Стезихор (VII в. BC)

ОБИДУШ. Погледнат от крепостната стена, Обидуш прилича на огромна кошница с цветя. Те те правят гост на нескончаемата сватба на един старинен град с безвремието. Чашите за това тържество са от шоколад, а неговият вкус ти носи допир до сладостта на първото докосване.

„Каква ли друга милост от небето
е по-желана в този час блажен?
Химен, о Хименей, ела,
Химен, о Хименей.“

Сватбена песен, Катул (87 BC)

Тук всяка крачка докосва стъпки, отдавна поселени в небето, стъпки на мир и покой, приютили сърца, пориви на плахи девици,

„когато слънцето припада
в хоризонта на завесите и стъклата
отразяват любящите се.“

Нуну Жудис

Защита на съвършенството. Нощите тук ти носят още по-силно усещане за прокудено настояще.
А и ти не съжаляваш за него. Цветята от къщите издишват извечния си аромат, светлините на посадата стават факли, кротък звън на черковни камбани, свята майчина ръка придърпва звездна завивка, а ти следваш копнежа си по дома, закътан в лабиринта от тесни средновековни улички.

изплува домът,
все по-бял и по-бял,
сред хаоса на последните звуци


3.

„И в онези дни дойде
Иисус от Назарет Галилейски
и бе кръстен от Йоан в Йордан.“

Марк 1,9

там
бях нявга
дете

НАЗАРЕ. Име, разделило нявга времето на две. И алея покрай океана разделя брега на две. От едната ú страна – огромни равни плажове с цвят на старо злато; от другата – град с тесни улички с малки рибни ресторанти и почти домашен уют. Тръгваш и … след малко се загубваш. Трудно ти е да задържиш в паметта си многоликия образ на обратния път. Сякаш се разпадаш на мисли, зареяни в безбройните гънки на съзнанието. Всяка от тях носи забрава на предишната. Улички без начало, незнайно накъде. И когато започнеш да се губиш и в себе си, пред теб, между покривите на къщите се мярва синевата на огромни океански вълни. Оставаш в нея заедно с прилива и тя постепенно се разширява с мълчанието ти, за да погълне всичко наоколо. Пред океана си, а вълните са станали люлка и една обичана свята ръка люлее града в нея. Като да е дете в своя първи сън.

„Прекосявам тези приливи и отливи
по книжния си бряг …“

Нуну Жудис, Прилив-отлив


4.

КАБО ДА РОКА. До тук можеш да вървиш след залеза. До тук стига и Хелиос:

„А пред него жребците тичат, докато най-сетне запре той колата си златна и през небето подкара конете си към Океана.”

Омирови химни, XXXL Към Хелиос, Хезиод

Мощните копита на Слънчевите коне са разчупили каменния нос на множество канари, а прибоят долу напомня огнения им дъх. Вечер можеш да го видиш и в залеза на Слънцето.
Със залеза постепенно се стопяват контурите на нещата – и край теб и в света на словото. Не че думите изчез-ват – те пак са тук, но обсебени от не-мощ пред света на залеза, чиито лъчи изваждат от океана представа за безконечност. Това е моментът на залеза на думите – отвъд него остават само усещанията

„с ония чисти очи към тая безкрайност пред тях“

Фернанду Песоа, Морска ода,

а думата ще разчупва черупката на смисъла, за да стане по-вярна на гледката отпред или ще роди нова като още една стъпка към същността на нещата. А Слънцето вече е потънало в океана, но залезът не свършва – той диша с нескончаемия възторг от залеза на думите:

„Какво дълбоко неспокойство,
какво желание за друго нещо,
о, друго нещо за някаква страна,
за някакъв момент, за някакъв живот,
какво желание, може би, за други
състояния на душата …”

Фернанду Песоа, Два откъса от оди


5.

„Лозарите
със венци от лоза
честват славния Дионисий,
гроздоносният.“

Мелеагър (I в.)

JOSE MARIA da FONSECA WINERY.

В тъмните и прохладни изби на прочутата винарна царят тишината и покоят на свещено усамотение.

В буре-дом,
до буре-дом
от сън люлени спят,
от век събрани
слънчеви лъчи.

В полумрака започваш да съзираш полегнали морни фигури на спящи менади, играещите по стените сенки се сгъстяват в образа на танцуващ са-тир, още миг и … лицето ти докосват листа от бръшлян, венчали главата на Зевсовия син Дионис, а стъкленото жертвениче с благословена напитка в ръката се превръща в бронзов кратер – плискат се глътки в него. Тук виното носи не само опиянение; то е и лек …

„ …о Бакхусе … И все пак най-доброто
лекарство си остава виното.
Налей да се напием …
…Защото виното
е огледало
на човека …“

Алкей (VII в. BC)

„За едно светло пътуване в търсене
на едно светло пространство, …“

Антониу Рамуш Роза, Конят

А вън е светлина, но сякаш жадна да се втурне вътре и добие ново одеяние.

Божествен грозд;
тъй стар,
тъй нов …

Както неувяхващи са и древните думи:

„Недей посажда нищо друго
преди лоза до посадиш.“

Алкей (VII в. BC)


6.

„Слава на теб, Посейдон!
Земетръсецо с тъмните къдри!
Благ и блажен остани и помагай
ни в плаване морско!“

Хезиод, Омирови химни, XXII Към Посейдон

ПАМЕТНИКЪТ НА ОТКРИВАТЕЛИТЕ. Слваа на теб, Енрике! Мореплаватею, принце със светли мечти. Благ и блажен оставаш в открития морски.

„…аз искам през смъртта да пренеса
една душа, която се прелива от море …

Фернанду Песоа, Морска ода

Мечтите ти, мореплавателю, ще раждат пътища към светове, платна, пълни с вятър ще изпишат по Земята кръг, отворил очи за формата. Към поколенията призивни думи безгласно ще летят:

„Вие, които сте били по страни и земи,
където никога не ще стъпи моя крак!“

Фернанду Песоа, Морска ода

А те и на паметника те следват, и теб и словата ти.

Малка е люлката
на езика ти,
мореплавателю,
но многолюден и просторен
е неговият дом.

Преводите на цитираните в импресиите поетични фрагменти са съответно дело на Ралица Константинова: Хезиод; Борислав Георгиев: Алкей, Катул, Стратон, Мелеагър, Стезихор, Сидония Пожарлиева: Нуну Жудис; Георги Мицков: Фернанду Песоа, Антониу Рамуш Роза.

© Александър Алекс. Дъбнишки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.