ПЪТУВАЩИ МИСЛИ – стихотворения от Стоян Михайлов

НА СИНА МИ КОНСТАНТИН В УНГАРИЯ

Остави сине бащиния дом,
светът широк отведе те далече…
В чужбината намери ти подслон,
съдбата тъй решила беше вече.
В надежда уповави всеки ден
със майка ти, за теб сиротни мислим…
Макар и зрял – оставаш съкровен
все малък стрък, стъбло за плод разлистил.
Та тръгнах аз от радостта пленен
да те прегърна бащински и нежно,
че идва, по реда си отреден,
„безкраят ми” в битуването скрежно!
Пътувах тъй, със мислите пред мен,
така и не успях да ги догоня –
как двама срещаме „поредния рожден”
щастливи, носени от вихрогоня!
Дочаках, в Дунав светлини блестят,
в дома ти нов щастливо пак се връщам.
И аз съм синко, знайно най-богат,
когато с топли длани те прегръщам!

31.07.2021

ЛЯСТОВИЦИТЕ ВИХА ГНЕЗДА

Като мечтани живи хвърчила
пристигаха добрите лястовици…
Любувахме се с бързите крила
и порива на литналите птици.

А те, отново на корниза стар
гнездата нови, с усет си скроиха.
От кал и слама лепнаха хастар –
като с чертиж, дома си изградиха!

Отлитат, кацат с писък без покой!
Душата ми напира в радост нежна…
Умората не сещат в юлски зной,
пред майчината изповед безбрежна!

Запя корнизът в детски птичи звън –
оттам надничат плахи лекокрили…
Дочуй, симфония звучи навън,
че с нов живот света са надарили!

01.08.2021

Стоян Михайлов