СВЕТЛИНА ОТ МРАК – Тодор Билчев

СВЕТЛИНА ОТ МРАК – стихове на Тодор Билчев

ЗА СВОБОДАТА МИЛОСТ

Аз зная що е щастие и мъка.
След среща дивна – яростна разлъка.
Вкуса горчив на болката познавам.
Свободен, сам в живота аз оставам.

Щастлив от болката и самотата,
изправен, горд аз крача по земята.
Но някой свободата ли опита
да ми вземе, на милост не разчитай.

6.11.2020 г. 1.19 ч., Русе

ЗИМНИЯТ СЪН НА ЗЕМЯТА

Сред лепкава кал и недоживени мечти,
във студ, земята отново си ляга да спи.
Далече остават на лятото ласките.
И на пъстрата есен, шарени, краските.

Сърцето е вкаменила се буца от пръст.
А пък земята – черен, за разпятие кръст.
Но топла и нежна, без плода си, земята,
под снежен юрган, сънува си свободата.

7.11.2020 г. 10.57 ч., Обретеник

СВЕТЛИНА ОТ МРАК

И все, и по-рано, и все, и по-рано
започва да мръква, започва да мръква.
И с линия дебела е подчертано,
смъртта, гдето бавно към нас се промъква.

И все, и по-късно, и все, и по-късно
започва да съмва, започва да съмва.
В сърцето е чисто. В душата е мръсно.
От болка Духът ти се гръмва…Се гръмва.

И все, и по-късно, и все, и по-рано
започва да съмва, започва да мръква.
Небето е синьо одеало раздрано.
Дали светлина се от мрака измъква?!…

8.11.2020 г. 17.17 ч., Русе

НА ЗЕТЯ ЦАРСКИ В САМОТАТА

Далеч от шум и дяволски съблазни,
сред дивния природен, слънчев рай,
едно момче, сред приказките разни
избра онази със незавършен край.

Нещастие и щастие, в която
бълбукаха от живота и смъртта.
Онази, за момченцето познато,
оженило се за царска дъкеря.

Макар да бе щастливо всичко в нея,
видял бе приказката своя така –
не чакаше го никой там на кея,
а зетят царски потънал в самота.

9.11.2020 г. 3.05 ч., Русе

НЕСБЪДНАТА ЛЮБОВ НЕСПОДЕЛЕНА

Бял чинар ръцете си разтворил
и прегърнал мура бледолика.
Той пред нея за любов говорил.
И, че лика са си и прилика.

Бяла мура нежно му отвръща:
“Ти, чинар, си тъй красив и влюбен.
И неспирно жарко ме прегръщаш.
С таз любов си за света изгубен.

Че кой люби бяла самодива,
от черни вещици във злобен свят?!
Не, чинаре, ти недей загива!
На любовта е нужен твоя цвят!”

10.11.2020 г. 14.55 ч., Русе – Лидл, Зравец

ЗА ЛУННАТА ПЪТЕКА ВЪВ ЧОВКА

Дълбае с тънка струна времето.
И не, не може никой да го спре.
Не никне без водичка семето.
Закон за всеки миг измислен е.

И крачи сам човек във този свят
сред мълниите на живота-стон.
На смях през сълзи той е най-богат.
А красотата негов е амвон.

И веят ветрове, и слънце грей.
Съдбата, необяздено жребче,
на времето на клона се люлей
и литва като рошаво врабче…

За кацане пътеки скъсани –
ръкави на плашило във бостан –
на облаци под вежди свъсени
развяват се натътк и насам.

И само Луната пътека там,
единствена, в душите ни стои.
И както лъч на звездния екран –
в човека и във Вечността блести.

11.11.2020 г. 0.23 ч., Русе

ЕСЕННО СЕЛО – СКРИШОМ РАДОСТНИ СЪЛЗИ

Първите петли са веч пропели.
Цветни хризантеми нацъфтели.
Сякаш есенни слънца изгрели,
жълти минзухари заблестели.

Вече легнала да си почива,
със мъгли земята се завива.
Кацнал на върха на синя слива,
черен кос се на света присмива.

Пъстрият кълвач с прецизност точна
есенно прочистване започна.
Божи син, заченат непорочно,
за разпятие дошъл нарочно.

Днес поантата ми тука диша.
Че със клонче от върба я пиша.
И във пълна чаша от въздишки,
аз сълзи от радост роня…скришом.

15.11.2020 г. 3.47 ч., Обретеник

КОНСЕРВИРАНИЯТ ДЕН

И този ден търкулнах във буркана.
Да втасва там в житейската туршия.
Че кога от сън, събуден рано,
да може рани да си умие.

Защото само дневното ни зло
измъчва, ранява и убива
прекрасното ни, на деня, добро.
През нощта добро и зло почиват.

И денят ни, така отсервиран,
от злото си ще бъде изчистен.
Но дали, пиитам се, консервиран,
ще може да бъде светлия ден?!…

17.11.2020 г. 13.13 ч., Русе

© Тодор Билчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.