СРЕЩА С ГАБРИЕЛА – проф. Цонка Великова

Среща с Габриела, която жадува залеза, докато вдишва влага и кашля светкавици – размисли на проф. Цонка Великова

            Пътищата, по които човек достига до определена истина, картина, музика, книга, пейзаж или духовен спътник, за да ги разпознае за свои, в повечето случаи биват възприемани като непредвидими случайности, но всъщност са съвсем закономерни. Така и аз, по някаква наглед „закономерна случайност“, се срещнах с творческата галактика на Габриела Цанева. Не, не галактика, а вселена, в която колкото и продължително да пътувах, в толкова емоционално по-дълбоки и смислово плътни пластове навлизах.

Наред със словесното ѝ творчество (поезия от и проза от различни жанрове), респектиращо въздействие ми оказаха и великолепните ѝ картини нарисувани с акварелни, темперни, маслени, акрилни бои, черно белите рисунки, шаржове, реалистични или гротеска, всички пропити с красота, болка, ирония… Свят своеобразен, неотделим и допълващ словесния и също толкова стойностен. И така книга след книга. А в деветте, които имам – над шестстотин и петдесет стихотворения и прозаични текстове, без да броим тристишията и хайку. И над 135 картини.

            Далеч от намерението да правя критичен литературен и художествен анализ, съм изкушена да споделя мислите, които спонтанно ме спохождаха при първия прочит на книгите, които съм си записвала тогава и за щастие съм запазила. Някои от впечатленията, макар и с различни думи са неколкократно повторени във връзка с отделни книги и произведения, затова се наложи да ги обобщя.

● ● ●

            ● Уплътнени до предел мисли, емоции и образи, които сякаш пулсират и пламтят пред погледа от протичащата през текста впечатляваща словесна енергия, която те заставя през няколко реда да спреш, да поемеш дълбоко дъх, за да се успокои порива на връхлитащите те собствени    мисли и чак тогава да продължиш нататък.

            ● Погледът сякаш сам отказва да препуска през текста. докато не се осмисли до тук прочетеното. В противен случай, ще се пързаляш по повърхностното впечатление, а по-значимите смислови нива ще останат затрупани.

            ● Емоционалната и образна компактност на литературното творчество и живописта на Габриела, са като мощен приливи. Покажеш се за кратко и отново си в дълбокото.

            ● Сложни словесни образи, неочаквани и нестандартни сравнения и обрати…

            ● Това не са книги, които да се изчетат на един дъх, докато посягаш съм купата с пуканки. Никой няма толкова обемен дъх, затова е нужно много пъти с пълни дробове да вдишаш,      преди да стигнеш до края, на която и да било нейна книга.

            ● Многоаспектност като тематика и жанрова форма творчество, което е като прекалено калорична храна, от която не можеш да погълнеш наведнъж огромни количества.

            ● Трудно е да се премине мимоходом през застъпените многообразни факти от живота и          свързаните с тях терзания и въпроси, с който всички се сблъскваме и за които всеки, съобразно опита и житейската си зрялост, има своите опорни точки за разбирането им.

● Понякога мислите са толкова сгъстени, че два, три или пет реда се възприемат като завършено самостоятелно стихотворение, към което ти се струва, че нищо повече не би могло да се добави, а и не е и нужно. Толкова е пълноценно. Но след още три-пет реда си мисля същото и отново изненада. Имало още и още. Да-а!!

            ● Непрестанна битка да отвоюва себе си от задушаващата сивота, от лепкавото желе на ежедневната тривиалност, от препъващите грешки и трудности по пътя, от измамните спътници, от хлъзгавата любов…

            ● Неспирно и безпощадно самоизследване на собствената си необятност, дълбините на което не биха могли напълно да се обхванат с един само прочит.

            ● Дисекция с безжалостния скалпел на самонаблюдението и безпощаден самоанализ, стигащи до смело саморазголване през мъката, болката, откровението и горчивите въпроси с променливи отговори.

            ● Смелост да не се самоукрасява, за да търси и постигне евтино одобрение, харесване, оневиняване. Мисля, че има талант и опитност да ни подведе в тази посока, но тя не се стреми нито към това, нито да натрапи еднозначно някакви свои изживявания, разсъждения, оценки и т. н. Постига по-значима цел, читателят сам да потърси отговори на нейните многобройни и многослойни питания за смисъла на нещата и защо те постоянно ни се изплъзват. А в един момент да осъзнае, че тези питания са и негови.

● Забележителна работоспособност, която не е резултата от желание за себедоказване, а плод на неизчерпаем творчески заряд, смелост и богатство на идеи.                                              

            ● „Искам себе си“- крещи Габриела. Питам се много ли е или малко, след като искам същото?          

● ● ●

            В заключение: Според мен е неправилно и повърхностно да се обсъжда само една от книгите на Габриела Цанева, тъй като смисловата им и емоционална свързаност не позволява сравнение, обособяване, противопоставяне, открояване… Да, в тях има нови различни нюанси, но те не са плод на капризи в настроението, а подсказват задълбочаване на самоизследването. Възприемам всяка нейна книга като сегмент от всички останали. Като тяхно продължение и допълване, независимо от коя е започнал прочитът. Всяка е част от това, което е тя. Част от пътя, по който всички ежедневно се спъваме.

            Така се случи, че до сега все още не съм се срещала с Габриела Цанева. Питам се, какво ли още ще открия за нея, когато настъпи мигът? Сигурно ще е вълнуващо.

проф. Цонка Великова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

4 thoughts on “СРЕЩА С ГАБРИЕЛА – проф. Цонка Великова

  1. На среща, без да има среща,
    професорката е дошла.
    От всички най-добре усеща,
    че Габи е единствена.

    Сполай за думите красиви.
    За най-прекрасния портрет.
    И двете да сте здрави, живи.
    Да радвате ни занапред.

  2. Съжалявам, че не Ви познавам лично! Възхищавам се на творчеството Ви и просветителската си дейност! Бъдете здрава и продължавайте напред! Будете масите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.