ТЕКЕЗЕСАРСКИЯТ ШАМАР – Христо Иванов

ТЕКЕЗЕСАРСКИЯТ ШАМАР – разказ от Христо Иванов

Детството ми премина на улица с много деца, с които почти всеки ден играехме. Така беше и този ден, за които искам да разкажа. Летен ден на 1963 г. или 1964 г., аз съм бил на седем-осем години.

Играем си ние на нашата улица с наборката ми Павлина, и по-малките Данчето, Стоян и Мариянка и чуваме откъм полето силен шум на някаква земеделска машина. Сигурно е новата комбайна, която е купило ТКЗС-то в моето село. За младите читатели ТКЗС означава трудово-кооперативно земеделско стопанство. След тя вече жънеше нивите, граничещи със селото. Не устояхме на любопитството, не беше за изпускане да погледаме отблизо комбайната. Такава машина бяхме виждали само по кинопрегледите. Оставихме играта и отидохме до края на улицата, откъдето започваше полето. Спряхме до мрежата, с която беше преградена улицата, за да не може да влизат животни и хора в посевите. Всички улици бяха така преградени, явно от ТКЗС-то. Комбайната за около половин час пожъна нивата и потегли към друга. Минахме през вратата, оставена за кооператорите на стърнището. Интересно ни беше как мащината беше подстригала пшеницата.

Имаше няколко непожънати класа и аз откъснах два, за да ги разгледам.  Беше от новия, съветски сорт без осил, „Безостая“. В това време момичетата видяха, че има полски цветя и започнаха да си берат за венчета. След няколко минути чухме колелото на председателя на ТКЗС-то, явно дошъл с цел да провери докъде е пожънала комбайната. Той се казваше Христо Донев и беше дядо на Павлина. Тя много му се зарадва, но той ни погледна лошо и се развика:

– Вие какво правите в полето?

– Ами, дядо, ние си берем цветя, за да си изплетем венчета – отговори внучката му и с усмивка показа букетчето си.

– А ти бре, Христо, защо си откъснал от пшеницата?

Докато да му кажа, че ми е интересен сорта, за който говорят по радиото, той ми завъртя един шамар:

– Ето, да знаеш, друг път да не крадеш от кооперацията! И да не съм ви видял друг път, да влизате в полето!

Толкова много ме заболя от този шамар, че не ми остана време да се чудя откъде ми знае името…

Не, не от шамара ме заболя, от думата „крадеш“ ме заболя, но за това си дадох сметка по-късно, както и затова, че ме бе ударил целенасочено. Искал е да си отмъсти на дядо ми Христо, че близо година не е искал да влезе в ТКЗС-то, а голяма част от останалите стопани викали „Ще влезем в ТКЗС-то, когато и бай Христо Дочев (дядо ми) влезе в него.“ Така председателят закъснял с изпълнението на партийните срокове. Бил безсилен да се противопостави на дядо ми и да му въздейства силово, защото дядо беше привърженик на БЗНС и кмет на селото до деветоюнския преврат през 1923 г., а баща ми, Георги, бил ремсист преди 09.09.1944 г.

След няколко години се оказа, че двата житни класа, за които ме удари Христо Донев, съм ги откъснал от незастроено дворно място, собственост на дядо ми. То незаконно било включено в ТКЗС-то, затова ни го върнаха, но взетите реколти никой не ни върна…

Е, кой беше крадецът, тогава?!

Христо Иванов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.