ТОВА СЪМ АЗ – Павлина Петкова

ТОВА СЪМ АЗ – поезия от Павлина Петкова

ПРОМЕНЛИВА И ШЕМЕТНА

Променлива
и шеметна,
непредсказуема.
Обичам ли —
стихия съм
и бразда в чернозема.
Но чувствата
лъжа ли изрекат,
ръцете нека
ръждата да обхване
от ласката измамна!
Такава съм –
за обич съм родена.

СЕСТРА НА СЛЪНЦЕТО СЪМ

В нощите
сребролунни
пътека чертая
към Безкрая
и със звезди я
покривам.
Тъгата да изтрия
от душата,
макар че
вън е есен
и зима наближава…
Макар че
слана
цветята попарва…
Цвят-мечта
за тебе запазвам.
Нека стихии
лудуват на шир.
В сърцето си
топлина приютявам –
да топли идните ни дни.
Тих благослов
вятърът довява.

*

От мастилницата на живота
с писеца Време пиша.
Съдба съм.
Надежда и
желание.
Стих съм!
И мечта!
Струна в ръцете
на съдбата.
Напиши ми писмо –
нека бъда твоето сбъдване
от олтара небесен.
Утеха за дните ти!
В самотата –приятел.
С паяжина от сребърни нишки
ще сплитам въздишки…
Намери ме!

ЧАКАЙ МЕ!

На следващата гара,
когато на последния влак се кача,
събрала под слънцето
огромния товар на тъгата,
чакай ме!
Вятърът настройва акорди,
за да изпрати последния спомен.
Тишината е многотонна тежест.
Последно сбогуване,
сърдечна меланхолия виси между нас.
Смехът в зениците се смалява.
Натрупаните болки превиват гръб
и стъпка след стъпка следват залеза.
Чакай ме!
Преди хоризонтът кървав да стане
последна прошка за себе си да измолим.
Ще дойда!
И като утринно цвете
в стих ще се разтворя.

*

Хайде, настигни ме!
От ветровете ласо изплети
и ме хвани!
Пространството е моят дом и път.
Тичай, за да напиша с перо от гълъб
стих за тебе, моя любов!

ПАЯЖИНА ОТ ЛЪЧИ

От лъчите на слънцето
изплетох паяжина.
Сега ловя
неизплакани сълзи,
удари на влюбено сърце,
полъха на самотни дни,
на откраднати прегръдки,
на несбъднати мечти,
на препънати въздишки,
на усмихнати очи,
на порои, на вълни…
Изплетох паяжина от лъчи
и сам денят ми се заплете

НАПИШИ МИ ПИСМО

Старомодно, ще кажеш, и ретро.
В друго време живеем —
с интернет, sms, е-поща.
Напиши ми писмо
с адрес и подател.
Нека усетя дъха на мастило,
а в ръката ми
листът да запее.
Думите да танцуват —
чувствата между теб и мен.
Хербарий —
изсъхнало цвете
в знак на обич
прибави.
Изпрати го по вятъра
с есенните листа.
При мен ще долети.
Напиши ми писмо…

*

Градина в люляков цвят.
Венчелистчета
между мене и тебе.
Облаци в небето се гонят
след априлски дъжд
между мене и тебе.
Врабци кълват по капандурата
премълчани слова и сълзи
между мене и тебе.
Смалява се денят.
Нощ подрежда звездите.
Между мене и тебе
стръкче цвете.

Павлина Петкова,

 Из „Евина дъщеря“, автор Павлина Петкова, изд. Астарта, Пловдив, 2020 г.

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.