ФЕНИКС – Йордан Василев

ФЕНИКС – стихове от Йордан Василев

КРЪГОВРАТ

работя във гробница
и на мъртвите не им е нужно нищо
освен тишина
но дръзки юноши и девойки
напук на всички забрани
отиват зад гробницата
и се целуват с часове
смъртта е краят
а новото начало
е зад гърба ѝ

ВЪЖДЕЛЕНИЕ

идва смъртта
по монокини
съблазнително потракваща с косата
и аз като на всичко готов любовник
ще я приема
гробът ще бъде хладен и влажен
но какво пък
вече ще съм мъртъв
с онова сладострастно желание
за край на мъките
всеки ден е за мен усилие
вълци грабители и кръвопийци
са ме обкръжили
а аз съм беззащитно агънце
като Христос ще викна
свърши се

СЕЗОНИ

не очаквах че зимата ще свърши
то не бяха студове ветрове валежи
преживявах тежко
но ме приеха на работа
дърветата напъпиха
после се разлистиха
и липите омайно цъфнаха
но за мен любовта прецъфтя
нямам любима
семейство
деца
като сух клон
на плодно дърво
отброявам дните си

СМИСЪЛЪТ

животът е да забравиш болката
собствения си недъг
и да се бориш
да се бориш
пробно са ни дадени десетина години
от нас зависи съдържанието
любов радост щастие
омраза тъга пустош
всеки е ловец
на собствената си съдба
и всеки ще отговаря пред Бога
за стореното в тялото
очаква ни безбрежие
и океан от тишина

ФЕНИКС

любовта е солта на земята
сливата в компота
и най-секретната съставка на кока колата
без нея ставаме роботи
отиваме на работа
учим
връщаме се
вечеряме
и заспиваме с късните новини
ако липсва пламъкът в сърцето
все едно не си живял
защото човекът не е впрегатно животно
а личност
която да дава
и да получава любов
скъпа
потрай до следващата пролет
слънцето ще ни огрее
паричките ще цъфнат
и като Феникс
любовта ни ще възкръсне

© Йордан Василев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.