ТОДОР БИЛЧЕВ – ТВОРЧЕСТВО

ТВОРЧЕСТВО

Като издател и редактор, писала съм много за поезията на Тодор Билчев и мога да кажа, че той е един от най-продуктивните автори, които познавам, и без съмнение, автор с широки творчески търсения, както в областта на документалистиката, така и в областта на изящната словесност. След, вече седем публикувани от издателство gabriell-e-lit негови стихосбирки и една документална книга, се изкушавам да заявя, че познавам неговата вътрешна стихия и начин на писане…

Но – той винаги успява да ме изненада.
Така се случи още в началото на познанството ни, когато през есента на 2019 г. ми изпрати свой пътепис, озаг-лавен „По стъпките на Ботев“ /публикуван със съкращения в он-лайн изданието на брой 4/2019/, в който, освен обичайните за жанра впечатления, вълнения и описания на места, хора и случки, изобилстваше с препратки към исторически събития и документални източници и… поезия. И тъй като тази година се навършват 145 години от гибелта на Ботев, ще си позволя да цитирам част от този пътепис, стихотворението:

ПРЕД КЪЩАТА НА БОТЕВ ВЪВ БРАИЛА

Пред къщата на Ботев съм, в Браила.
Пред мястото, където тя е би/ла.
Сред непознати хора, в край далечен,
пред саможертвата на подвиг вечен.
На словото със огнените думи
младеж реди слова като куршуми.
И литват към родината робиня,
за нея, в смърт юнашка, да загинат.
Един след друг тук хъшове минават.
На огън, като словото, те стават.
А Странджата пак в хана си ги сбира.
И жив е Ботев вечно, не умира.
Пред паметника днес, смирен застанал,
съзирам подвига му, Вечност станал.
А над Браила, с облаците бели,
слова свободни, виждам,…полетели!…

То стана част и от най-новата поетична книга на автора, сборникът с епическа поезия „На незабравата зовът“.
Така се случи, когато получих в началото на април тези негови:

АФОРИЗМИ И ЕПИГРАМИ


Всичките независими
и… хрисими.


Пак ни употребиха и…
се скриха.


Макар победите им пирови да бяха,
с народна кръв обилно пак ги те поляха.

БЪЛГАРСКИ ФЕНОМЕН – 1

По смъртност и по бедност първа –
България е пак последна.

БЪЛГАРСКИ ФЕНОМЕН – 2

България най-болна и…най-доволна.
Винаги избира…когото подозира.

БЪЛГАРСКИ ФЕНОМЕН – 3

Българинът се ваксинира,
дори… и когато избира.

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЦИ

От пандемия се появиха.
Във пандемия се скриха.
Против нея, уж, се биха.
И… във изборите победиха.

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА

Всички в изборите обявиха
себе си за явен победител.
Че последни са, пък, обясниха –
те народен са обединител.

БЕЗСМЪРТИЯ


От родната, китна градина
само политик не се спомина.


В милата ни, в нашата родина,
единствена смъртта не загина.


А в любимата ни България,
вече животът е лотария.

Изненада ме и в началото на юни, когато получих две стихотворения, посветени на любимото му куче… И не защото не съм чела други стихове на Билчев, вдъхновени от животни, а защото тук емоцията е болезнено-наситена.

НА БОЖКО

НА КУЧЕТО УСМИВКАТА ПРОЩАЛНА

Той цял живот, завързан за синджира,
любов от всеки иска да намира.
За къшей хляб да клани се не спира.
Но в края пак по кучешки умира.

Затуй, прозрял човешката ни тайна,
напсува той човеците на майна.
И в утрин някаква, така омайна,
с усмивка литна към звезда незнайна.

ЛЮБОВ УБИЕЦ Е НА САМОТАТА

Отиваш си. И никой не те чака.
Завръщаш се. И пак си сам отново.
Една светулка само там във мрака
да ти покаже нов път е готова.

И тръгваш със надежда ти след нея.
Спасение от самотата дириш.
Но как от нея слънце да изгрее,
щом мрак е тя родена да раздира?

А трябва слънце ярко самотата
с лъчите си душите да огрее.
Тогава само мрака светлината
с любов да го убие ще успее.

Но, може би най-неочакваното за мен бе участието му в сборника „Българска апева – 2020“.
И не защото не очаквах той да експериментира с… Апева – една нова поетична форма, която по своята краткост може да се съизмерва само с хайку, но за разлика от съвременното разбиране за хайку, апевата, като новопрохождаща литературна идея, държи на своя формализъм, макар в неговите рамки да съществува впечат-ляващо многообразие.

ФАРЪТ АПЕВА

Фар
един
в морето,
сред вълните,
като лъч блести

Той
на нас
ни дава
светлината,
но от земята.

Не,
не е
бил слънце.
Ала свети
и в душите ни.

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.