Николай Лилиев

/роден на 26.05.1885 г. в Стара загора, умира на 06.10.1960 г. в София/

Николай Лилиев (Николай Михайлов Попиванов) е виден български поет символист и драматург, чието творчество оставя ярка диря в съвременната българска поезия и култура.

Роден е в семейство на потомствени учители и свещеници, но от малък остава сирак. Основно образование получава в родния си град, а после завършва търговска гимназия в Свищов през 1903 г. Учи литература в Лозанския университет и търговски науки в Париж. Работи като учител, а по време на войните като военен кореспондент.

Има голямо влияние и заслуга за развитието на българския театър като драматург на „Народния театър“ в София /1924-1928 и 1934-1960/.

Автор на стихосбирките „Птици в нощта“, 1918 (1919), „Лунни петна“, 1922, „Стихотворения“, 1931.

Последната книга, върху която е работил е „Стихотворения“, с предговор от Г. Константинов, която излиза посмъртно през 1960. Следват „Събрани съчинения“, в 3 т. 1964, „Стихотворения“, подбор и предговор от Г. Константинов, 1968, „Стихотворения“, 1974, „Поезия“, с предговор от Никола Фурнаджиев, съставители и редактори Е. Константинова, Н. Александрова, 1985 и по-късни издания.

Представен в подкатегорията „Незаглъхващи гласове“ на рубриката „Поезия“ в брой 2/2020 на „Картини с думи и багри“.