Надежда Цанева е българска писателка, родена във Видин, в семейство на учители. Завършва гимназия в родния си град, след което се дипломира като магистър в СУ "Климент Охридски" със специалност "българска филология". Три години работи по разпределение като преподавател по български език и литература в Селскостопанския техникум в град Две могили. След това продължава учителската си дейност в Математическа гимназия "Баба Тонка" в град Русе, Техникум по корабостроене и корабоплаване, Техникум по архитектура и строителство и Икономически техникум в град Русе. Преподава художествено слово и художествено творчество като извънкласни форми на обучение. Пише стихове, есета и статии по актуални обществени проблеми, които публикува в местния и централен периодичен печат. Сътрудничи на вестниците "Учителско дело", "Аз-буки" и др. Остава свързана с учениците, на които е преподавала, с техните житейски и професионални проблеми и особено с онези, от випуска на Селскостопанския техникум в град Две могили.
Това я мотивира да стане редактор във в. "Земеделска защита", орган на Общия земеделски професионален съюз в България, където подписва статиите си с името, с което е останала в спомените и сърцата на първите си ученици. Публикува стихове и статии във вестниците "Литературно земеделско знаме" и "Земеделско знаме". Автор на книгата със стихове и статии "На попрището жизнено в средата" Член на Съюза на писателите земеделци.
Недей ми казва, че е късно за всичко -
Надежда Цанева
да напиша стих,
да търся детелина четирилистна
и извора, от който пих
когато бях на двадесет години...
Не ме придумвай,
че покоят е живот -
покой не искам.
Мъртвите почиват.