gabriell-e-lit

gabriell-e-lit

ИЗДАТЕЛСТВО

Миналото в мен-трето юбилейно издание-Габриела Цанева списание Картини с думи и багри брой 1/2019 списание Картини с думи и багри брой 0/2018 Стъпки по пламъци-Габриела Цанева Догонвам бягащия ден-Габриела Цанева На попрището жизнено в средата-Надежда Александрова Цанева Живота в стих събрах-Габриела Цанева Бурята сплита ръце-Габриела Цанева Високосният ден-Габриела Цанева

МИНАЛОТО В МЕН

КНИГА

Миналото в мен-документална повест-автор Габриела Цанева

Налични формати

Автор: ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА
Жанр: документална проза
Година: 19-04-2019
Страници: 250
Подвързия: e-book
Формат: pdf
ISBN: 978-619-7520-11-8, за pdf
Планирана дата за издаване:
26-04-2019
Формат: epub
ISBN: 978-619-7520-12-5, за ePub
Планирана дата за издаване:
30-09-2019
Подвързия: мека
Формат: 32/84/108
Тегло: 200
ISBN: 978-619-7520-10-1

Мрежа: Сайт на автора

ОТЗИВИ

ДРУГИТЕ ИЗДАНИЯ

Година на първото издание:
август 1994, изд. "Сеяч:
Година на второто издание:
април 2010, изд. LiterNet

ОПИСАНИЕ


Събитията, които ще разкажа, са се случили през петдесетте години на ХХ-ти век, в България. Сега, започвайки да пиша тази книга, аз все още не знам какво точно е станало тогава. Не знам, но се надявам да науча и да разкажа. За мен всичко започна по времето, когато се учех да чета.

откъс от сложената под печат книга „Миналото в мен”
Не всеки ден човек може да види как баба му плаче. Сега бих казала, че съм била потресена - от сълзите в очите й. Тогава сигурно не съм знаела тази дума. Тогава просто ми е било много, много мъчно. И сложих пухкавата си, малко мръсна и малко потна ръчичка върху все още гладката тогава бабина буза. „Бабо, защо плачеш?" - съм попитала навярно. А тя, свлечена, седеше върху пръстта на гроба и каза: "3а леля ти Ценка... плача..." и продължи да плаче...
Трите свещи горяха върху гроба с двама мъртъвци.
* * *
Тогава за първи път чух името на леля Ценка. Най-малката бабина сестра. Не знам кога разбрах, че момичето от снимката на стената е тя, най-малката сестра. Винаги бях мислила, че това е баба на младини - толкова много си приличаха 20-годишното момиче и 55-годишната жена.
* * *
Баба плачеше, закрила лицето си с ръце. Знаех, че така се плаче само за нещо, което е загубено завинаги. „Умряла ли е?" - питам. А баба плаче и казва - „Убиха я..."
За мен слънцето угасна. Представих си черна нощ, кална и студена. Чух лай на кучета и вой на кукумявки. Гола поляна, криво дърво. През клоните му, през облаците - за миг се показва луната - голяма и кръгла и пак изчезва. Но вече е осветила черна кола, черни мъже и едно черно момиче. Вятърът вее, свири в сухите клони на дървото. Момичето тича, хлъзга се в калта, пада и става. А мъжете тропат с тежки обувки. Черна нощ, вятър. И само бялото лице на момичето свети. После „те" я убиват. Как точно става това - не знам.
Все още не знам. Мисля, че никой не знае. Никой, който би имал смелостта да разкаже. На светло, очи в очи - с баба.
Всъщност в детската ми представа същинско убийство нямаше. И понеже гроб също нямаше, и понеже труп също е нямало, тогава, 5-6-годишна, реших, че може би и смърт е нямало.
Не си вярвах много, но все пак.. Баба плачеше и аз й обещах, че един ден ще намеря сестра й. Не си вяр-вах много. И все пак...
...Три свещи горят на гроб с двама мъртъвци...
© в-к „Огнище”, бр.3/1991 г.

Рецензии

Пред мен е книгата на Габриела Цанева „Минало-то в мен”. В нея младата дебютантка прави опит да се докосне до онова велико и жестоко време, когато българският селянин с последни сили бранеше своето късче земя от настъпващия болшевизъм. В книгата си Габриела Цанева открехва една страница, засягаща борбата на селяните-земеделци в русенския регион. В тази малка чст от големия летопис на времето авторката търси път до истината за подвига и смъртта на главната героиня Цветана Попкоева (Чалъкова). Авторката се среща с десетки непосредствени участници в тези събития и чрез техните спомени осветлява зебулената в мрак героична борба на нашия народ. Болшинството от участниците са били млади хора. Сега те са остарели, побелели, а някои и осакатени. Преминали са през ада на Държавна сигурност, през килиите на затворите и горнилото на лагерите. Затова авторката бавно и упорито се е стремила да ги разбере – защо са оставили своето спокойствие, своите близки и са тръгнали с оръже в ръка да се борят за своята земя и своята свобода. В това търсете тя достига до откровението: „Те са били други хора. Били са сво-бодни. Родени свободни, възпитани свободни от сво-бодни хора”. С право в предговора на книгата големият наш поет и драматург Стефан Цанев ще възкликне: „Ние се качихме на пиедестала на демокрацията и забравихме онези, които положиха кости под този пиедестал.” И с укор ще продължи: „Не ни е приятно, че докато ние страхливо сме си живуркали, е имало хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за тази свобода.”
Използвайки спомените на една от сестрите на Цена Чалъкова, авторката с голямо умение извайва образа й чрез незначителни детайли (една дочена рокла): „Роклята като излята трепти на нея. Косата й – тежка, лъскава и непокорна, вдигната нагоре...” За Цветана Попкоева всички говорят, че била безстрашна и твърда. „В нея имаше дух, който нито тъгата, нито страхът биха обсебили.” Добре, но тя е била на 22 години. На нейната възраст девойките мечтаят за обич, за дом и семейство. Тя също е мечтала за тези обикновени човешки неща. Мечтала е, но е била принудена да се лиши от тях. Да започне неравна борба, защото е подгонена заради идеите си. Не случайно всички участници в тази съпротива казват :”Избягахме, защото ни гонеха.” Те бяха мирни и работливи селяни. Интересно определение дава един от тях: „Ние бяхме земеделци. А земеделецът не може да убива, той трудно хваща оръжието. Защото е заобиколен от живота. На-всякъде около него изригва живот. Земеделецът чака да му се роди агънце, да изкласи стръкче пшеница, да отгледа плод. И на всичко се радва – на раждащия се живот.”
Тези хора бяха принудени да оставят домовете си и да хванат гората (от там получиха името „горяни”). Борбата им беше неравна, защото под закрилата на двестахилядна съветска армия група безродници налагаха у нас чужди нрави и порядки.
Мъртвите няма да се върнат. Живите участници в тази отчаяна съпротива сега са обикновени и скромни граждани. Те не ламтят за власт. Не се бутат в надпреварата за постове, както десетки с нищо незаслужили валстолюбци. Те искат своята земя. Те искат да живеят свободно в свободната си родина.
Книгата на Габриела Цанева е един от първите опити да се осветли героичната борба на горяните в русенския регион.
Тя трябва да се прочете от всички, които търсят истината за борбата на БЗНС и българските селяни през петдесетте години.
Ще завърша с думите на Стефан Цанев, казани за тази борба :”Време е да прекрачим гузните си съвести и да проговорим с ясни сърца. Ако нямаме мъжеството да увековечим имената на тези хора – нека кажем поне две добри думи за тях.” Книгата на Габриела Цанева е достоен за уважение опит да бъде нарушено дългото гробно мълчание за свободолюбивия дух и подвига на цяло едно поколение селяни – защинтици на земеделската идея.

© Димитър Бойновски, в-к „Земеделско знаме”, брой 183/ 31.10.1994
© „Пропилеи”, антология, изд. „Авангард принт”, Русе, 2003