ТВОРЧЕСКИ АВТОПОРТРЕТ НА ЙОРДАН КОЖУХАРОВ
Да, в този брой на „Картини с думи и багри“ няма да представим читалище, нито литературен клуб, съюз или сдружение; ще представим читалищната идея и творческата самодейност чрез един човек
И това не е случайно, защото зад всеки проект, зад всяка институция, гражданско сдружение или течение в изкуството, стои личността – с нейните мечти, страхове, лутане и плам…
Но – нека дадем думата на Йордан Кожухаров, който освен читалищен деец и художественото слово, е и интересен разказвач и познавач на литературата, вече познат на нашите читатели.
И НА ОСЕМДЕСЕТ И ТРИ ЧОВЕК ПРОДЪЛЖАВА ДА ГОРИ – Йордан Кожухаров
Изричам тази метафора категорично убеден. Пък Александър Блок да почака с неговото: „Жизнь прошумела и ушла“. Доказателства? Те са фактология и хронология от 2019 година… и 2020-та…
НЕОБХОДИМО УТОЧНЕНИЕ
Роден съм месец март 1936 г. Същата година са родени проф. Юлиан Вучков, Стефан Цанев, Силвио Берлускони, папа Франциск. Те не продължават ли да горят?! И аз, макар много по-скромно, усещам духовен плам.
КРАТКА РЕТРОСПЕКЦИЯ
На 25 май във Враца бях удостоен с Диплом „Лауреат на 57-ми Национален рецитал-конкурс за изпълнение на Ботева и Възрожденска поезия и проза – любители и носител на награда на журито.
А журито беше в състав: Председател – проф. д-р Емилия Ангелова, дългогодишен преподавател в НАТФИЗ; Членове – актьорите от ДТ Враца Борислав Борисов и Емил Пеняшки.
Участвах със стихотворението на Христо Ботев „На прощаване“.
На 03 юли в Асеновград открихме паметна плоча на големия български композитор, диригент и пианист маестро Димитър Вълчев по повод 90-годишнината от неговото рождение (03.07.1929 г.). Той е роден в Асеновград и е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Асеновград“.
Да припомним, че неговата популярна песен „Една българска роза“ (текст Найден Вълчев, изпълнение на Паша Христова) беше избрана за песен-хит на България за миналото столетие.
И тук моите 83 години не ми попречиха да предложа идеята за паметна плоча. Тя беше одобрена от Община Асеновград.
Тези немалко години не ми попречиха да се грижа за нейното изработване в срок, за организиране церемонията по нейното откриване и да бъда водещ. Откриването беше общоградско събитие под егидата на Общината.
На 13 юли бях отличен с Диплом – Специална награда на националния рецитал – конкурс за любители по творби на П. К. Яворов на Яворовите дни Поморие – 2019 г.
Те бяха 61-во издание, посветени на 120 години от отиването на поета в тогавашното Анхиало (1899) като телеграфо-пощенски чиновник.
Жури на конкурса бяха: Председател – Христо Симеонов, режисьор и Членове – актьорите Златко Ангелов и Ива Трифонова. Представих се със стихотворението „На нивата“.
КОМЕНТАР
Тази година (2019) участието ми във Враца беше за пети път. В Поморие – за девети. Винаги съм се представял прилично. Тази година – отлично.
Вече съм разпознаваемо лице и за организатори, и за участници. Явявам се от името на НЧ „Св. преп. Паисий Хилендарски – 1997 г.“ – Асеновград.
Безкрайно съм му благодарен. Да бъда отличен с награда, разбира се, не ми е безразлично, но наградата не е самоцел. Знам: ще се върна от такова участие във всички случаи духовно обогатен и емоционално зареден.
НЕОЧАКВАН ФИНАЛ
Тази година в Поморие на гала-спектакъла, където се връчват наградите и се изпълняват произведенията, с които са участвали наградените на рецитал-конкурса, председателят на журито направи интересно предложение. На мене, най-възрастния участник (83 г.), и на очарователната 9-годишна Изабела Маркова (от Поморие). Тя участва също със стихотворението „На нивата“. Предложението беше да изпълним откъс от него заедно пред публиката, като маркира и мизансцен. С Изабела направихме сериозна репетиция…
В 20 часа на 13.07.2019 г. зрителната зала на НЧ „Просвета – 1888 г.“ (в центъра на Поморие) беше пълна. Начало!…
С Изабела излизаме на сцената от двете й срещуположни страни един срещу друг с протегнати ръце.
Стигаме до средата. Улавяме ръцете си. Обръщаме се към публиката и започваме да рецитираме. Редуваме се: аз – тя; аз – тя… Накрая завършваме заедно: „И пак поглеж! Дий… Дий, воле, дий“.
Поклон… Обръщаме се…
Тръгваме, хванати за ръце. Спираме пред проспекта с образа на Яворов.
Покланяме се. Излизаме… Взрив от аплодисменти. Това беше чудесен символ: възрастното поколение предава любовта си към Яворов на младото поколение.
Страхотно хрумване на режисьора Христо Симеонов.
ЕПИЛОГ
На осемдесет и четири съм вече. Годините минават…
Тази пролет, предвид новата ситуация, трябваше да „усвоя“ и нови технологии – участвах онлайн, с видеоклип на XXVII Национален конкурс за изпълнение за унгарска и българска литература – Шумен, 2020 г.
Да, годините минават, но аз се инатя и все си повтарям яворовото: „Аз не живея: аз горя“.
Йордан Кожухаров, Асеновград
============================
снимки:
1.Враца – 25 май 2019
2. Асеновград – паметната плоча на маестро Димитър Вълчев – 3 юли 2019
3. Поморие – Изабела Маркова и Йордан Кожухаров – 13 юли 2019
4. Поморие – председателя на журито Христо Симеонов награждава Йордан Кожухаров – 13 юли 2019
