АКВАРЕЛИСТЪТ ИВАН ДОДОВ – коментар на Габриела Цанева
Когато за първи път видях акварелите на Иван Додов, дъхът ми спря от цвета и светлината, които струяха от тях… от цвета като настроение, като изказ; цвета като състояние на духа и рамка на екзистенцията.
Едва по-късно осъзнах ефирността, прозирната същност на багрите, разтворени във водата…
И едновременно с това тяхното ярко, контрастно присъствие.
Лекотата на формата, която сама се открива… и човешките знаци в пейзажа…
Някъде там, на границата на видимостта, отвъд природната даденост, е изкуствено създаденото – силуетът на сграда, формата на обработен ландшафт…
Едно обитавано пространство, дори когато не е непременно навестено от присъствието на фигурата на обитаващия го, защото понякога е достатъчно само да „видим” през очите на онзи, който възприема пейзажа… Художникът? Зрителят? Творецът…
Такъв е светът в картините на Иван Додов – изпълнен със светлината и енергията на творческото начало.
Това е и посланието, което струи от палитрата му – красота, постигната като единство на контрастите – между живото и неживото, естественото и сътвореното, материалното и духовното…
Красотата – като същност на преживения миг, затворен в пространството на картината, изградена чрез неповторимата акварелна техника на Иван Додов!
И топлината на човешкото присъствие в света на водата и въздуха, напоен с влага… дъждът, снежната гора, мъглата над полята, облаците над планинския връх… и всичко онова, на което начинът на полагане на багрите върху тъканта на хартията, наречен „мокро в мокро” дава допълнителна ефирност и свобода при изграждането на пространството на пейзажа…
Но нека картините говорят сами.
Защото всеки ще ги чуе различно…
акварели: © Иван Додов
коментар: © Габриела Цанева
