АКО – стихотворение от Ръдиард Киплинг, превод на български Катя Тончева
КАТЯ ТОНЧЕВА, 16 г.
превод от английски
IF
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too:
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;
If you can dream — and not make dreams your
master;
If you can think — and not make thoughts your
aim,
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same:.
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ’em up with worn-out tools;
If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings,
And never breathe a word about your loss:
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on!“
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings — nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much:
If you can fillthe unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And which is more: you’ll be a Man, my son!
АКО
Ако можеш разума си да опазиш,
щом другите го губят и тебе сочат с пръст,
Ако можеш, щом в тебе се съмняват, да си вярваш
Но все пак в съмненията им да не търсиш мъст;
Ако можеш да търпиш, без умора да изпитваш,
Или ако си лъган, да не се поддаваш на лъжи,
Или ако си мразен, омраза в теб да не намираш,
И все пак да не изглеждаш твърде виден, нито
другите да поучаваш ти.
Ако можеш да мечтаеш – и не издигаш в господар мечтата,
Ако можеш да мислиш – но не защото мислите са цел,
Ако можеш да посрещнеш Триумфът и Бедата
И сред тези самозванци да си с тон непроменен;
Ако можеш да търпиш как думите ти верни
Са изкривявани от подлеци като капани за глупци
Или да наблюдаваш как усилията ти със земята са сравнени,
И на колене да ги възстановиш с изхабени
инструменти отпреди;
Ако можеш всичките печалби насъбрани
да ги заложиш на една игра ези-тура,
И да загубиш, и да започнеш отначало,
И да не споменаваш нито дума за това.
Ако можеш да накараш и сърцето, и всеки нерв и тъкан
Да ти служат дълго, дори след своя край
И така да продължават, дори когато празен си,
отчаян,
Когато само Волята им дума: “Дръж се,
продължавай!”
Ако можеш с тълпи ти да приказваш и да запазиш ценностите свои,
Или с Крале да се разхождаш – да не губиш
скромност ти,
Ако незасегнат си от враговете и приятелите твои,
Ако си от всички уважаван, но господар все пак не си;
Ако можеш да изпълниш неумолимата минута,
С шейсет секунди в бяг далечен, без престой,
Твой ще е Светът и всичко в него,
И още – Мъж ще бъдеш, синко мой!
превод от английски
Катя Тончева
