„АЛМАНАХ ЛИТЕРАТУРНО ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ“ – том 1, съставители Кирил Назъров и Габриела Цанева
Идеята
Идеята за издаване на сборник или алманах с творби, публикувани във в. „Литературно земеделско знаме” се роди, заедно с регистрирането на издателство gabriell-e-lit.
Естествено бе съставители на сборника да бъдат Кирил Назъров и Габриела Цанева – двамата редактори на вестника от създаването му, до настоящия момент. През осемгодишната история на изданието в редакционната колегия като редактори са работили още Йордан Борисов /2012-2013/, Иван Селановски /2012-2015/ и Маргарита Нешкова /2017-2019/. Смятахме да издадем два тома, първият, обхващащ годините 2012-2015, а вторият – от 2016 до 2019. Оказа се, че томовете ще бъдат четири, като първия том ще излезе до края на м. септември в печатен вариант.
Композиция
Ето малко статистика – композиционно, алманахът е изграден от девет части, в първата от които са включени произведения и мисли на класици на литературата и знакови политико-исторически личности, а в останалите – произведения на съвременни автори и автори от близкото минало в различни жанрове. Читателят ще намери както лирическа и одическа поезия, така и сатира; разкази, импресии, литературна критика, репортажи от срещи с читатели, редакционни статии и обръщения, публицистика и история.
Авторите
В първия том на алманаха са намерили място повече от 40 поети и прозаици – както добре познати и обичани автори-класици като Сергей Румянцев, Иван Вазов и Цанко Церковски, така и съвременни автори като Петко Огойски, Кирил Назъров, Иван Селановски, Стоян Колдов, Петко Ношков, сатириците Бодил Розин /Кирил Назъров/, Таралежа /Стоян Колдов/, Атанас Личев, Васил Калфов, Христо Ангелов, поетесите Вяра Дамянова, Милена Филипова, Живка Танчева, Милка Пешева, Маргарита Нешкова. В сборника могат да се чуят и незатихващите емигрантски гласове на Вене Рангелов, Мито Петров и Искър Шуманов – познат както на българската емиграция, така и на широката общественост в страната.
Текстовете
На 1 март 2019 г. се навършиха 140 г. от рождението на Александър Стамболийски, един от най-значимите политици в новата история на България, един от онези, които след разрухата на Първата световна война започват да говорят за обединение на Европа. За да не отминем тихо и ние този юбилей, ще представим първия том на „Алманах Литературно земеделско знаме” със стихотворенията „Недейте ги руга” и „Духът на Стамболийски”.
НЕДЕЙТЕ ГИ РУГА
АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ
01.03.1879 г. – 14.06.1923 г.
Не виждате ли вий на техните чела
засъхналите капки кръв от трънени венци?
Не виждате ли вий от мъки и тегла,
че сенки са, уви, на скелети безплътни,
та ужас вдъхват те дори?
Не виждате ли вий, злодумци и слепци,
свещенний жар в сърца им що гори,
сърца за низост неприютни,
заклети в светлия олтар
на Правдата с палеща жар?
ДУХЪТ НА СТАМБОЛИЙСКИ
КОСТА ТОДОРОВ
Не съм умрял… Живея още
в безброй измъчени души
и моят призрак в тъмни нощи
престъпни съвести души.
Не съм умрял, о братя смели,
живее подвигът ми свят,
от много живи и умрели
е моята победа рат!
Разпнаха ме… Злодеите пиени
съсякоха ме къс по къс,
то беше пирът на хиени
в подножието на страшен кръст…
И в тая нощ, зловещо тиха,
гласът ми тихо прорида…
Те мойта кръв със вино пиха
до първа утринна звезда.
И разпиляха по долини
те мойте кости с дива стръв,
и само тук-таме рубини
останаха от чиста кръв.
От тях израснаха божури…
От всяка кост се точи нож.
Посяха вятър – жънат бури
убийците на гордий вожд.
И ето ме възкръснал, ида,
ръце посечени пламтят
подобно факлите на Немезида
над стария обречен свят.
И войнството ми се множи, множи…
Легенда светла ме следи…
О, съживи в нас, прави Боже,
духът на волните деди!
Прага, 16 април 1924 г.
© редакционна статия, издателство gabriell-e-lit
Последни коментари