АПЕВА – поезия на Павлина Петкова
*
По
залез
картина –
стих и небе.
Светът зачева.
*
На
август
ятата.
Залязващо
с крясък на лято.
*
На
воля
плисва дъжд.
Вятърът свит
зад комините.
*
Ти,
море,
любов си,
магическо
вино за мъже.
*
И
още
чакаш
от път да се
върнем с изгрева.
*
По
брега
пясъкът
ще забрави
как птица литна.
За
много
лета, хей
нека така
помни изгрева.
*
Но
луна
зад облак
все наднича
пак уморена.
*
Как
спира
времето
и лятото
прибира зноя.
*
Ще
тръгна
есенна.
Плодоберна.
С коси от злато.
*
Над
нея
дървета
спускат клони.
Летен оазис.
*
След
нея –
зимата
пак навява
пътя обратен.
*
Но
живот
нетраен
за какво си
на спомен трънлив?
Реката тече си.
*
Слънцето грее
на децата
в косите.
Домът
ми.
*
Да
гоня
слънцата
накацали
в златните ниви.
*
Как
мама
вдишваше
времето си,
твърде късо бе.
*
А
колко
красиво!
Облаците
плуват в морето.
*
Чай.
Лято
в чашата.
Зима сипе
снежни дантели.
*
Ти,
есен,
с вкус – шира –
елексир за
дългите нощи.
*
А
днес
светът е
скован от страх.
На трона – вирус.
*
Ах,
колко
красив е
светът с тебе,
слънчево утро!
*
Път
вечен
на дните –
прикипяло
вино за обич.
*
Без
повод
цветята
разцъфват на
Павлина Петкова
