АПРИЛСКИ ТЕРЗАНИЯ – поезия от Тодор Билчев

ЛЮБОВ БЕЗКОНЕЧНА

С крехка надежда от вяра,
днес любовта тук е спряла.
Иска ги днес тя, поете,
да ги отнеме и двете.

И вяра с надежда, в любов,
с миг се обръщат, готови.
Тъй любовта става вечна,
паметна и безконечна.

24.03.2020 г. 13.15 ч.
Русе

НОВАТА ЗЕМЯ

Дух с душа, дошло е време,
заедно в любов да бъдат.
А от дивното им семе,
светли хора да покълнат.

Само с любовта в душата,
със надежда и със вяра,
ще се промени земята,
грешен път дотук вървяла.

24.03.2020 г. 14.19 ч.
Русе

СКУЛПТУРА

Със чук от болка и с длето от нежност,
от съвестта страданието вае
божествения лик на миг безбрежност,
излята по лицето на Безкрая.

Повдига клепки утрото да види
изсечения образ на човечност.
А слънцето преди да си отиде,
изплува от дъга самата Вечност.

25.03.2020 г. 14.37 ч. Благовещение
Русе – вкъщи заради положението
“Страданието е като скулптор. С огромен чук бие, бие, бие върху камъка, докато не извая прекрасна фигура”. – слова на свещеник от Разлог във връзка с Благовещение – 25.03.2020 г. 12.19 ч. – БТВ. Те бяха повод за това стихотворение.

МЕЧТА ЗА ЗАВИСТ

Защо завиждате на едното око на слепия,
когато и с двете ваши не можете да го видите?!
Защо злорадствате и работите срещу гения,
и за таланта, Господ що е дал, ще го обидите

Със завист вий недейте разрушава вашите души.
Че завистта е болест отвратителна и много зла.
Ще може ли да полети туй, що се ражда да пълзи?
И що ще сторите, в мечта обърнете ли завистта?

25.03.2020 г. 19.55 ч.
Русе

С КВАДРАТНАТА ЗЕМЯ В ДУШАТА

Когато пламъците заиграят
и по таваните, и по стените,
мечтателите в този миг мечтаят,
че трепкат пламъци като звездите.

И става стаята като земята.
Не плоска, кръгла, ами квадратна.
Такава май, че никой не я смята.
Но само тя остана ми в душата!…

27.03.2020 г. 20.27 ч.
Обретеник

КОГАТО ПРИРОДАТА СМЕНЯ ПОРОДАТА

Маскирани, дресирани, зомбирани,
без право ний самите да избираме.
От туй и всички вече сме стресирани.
Къде ли лек за болката да дириме?

В душите няма ли го и в природата,
ще трябва, вярно, да сменим породата.
Природа щом със порода сменя кода,
все някой от туй ще да има изгода.

2.04.2020 г. 22.51 ч.
Русе

КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ – С МЕЧТИ ОТ ГРЕШКИ

Нима не го разбрахте, че живота
е даден ден за ден, а не за Вечност?
И както да играете си с вота,
не струва нищо, няма ли човечност.

И само добротата ще ни спаси
от алчността и злобата човешка.
Че във грубото ни време светлини
мечти не ни показват, само грешки.

3.04.2020 г. 18.25 ч.
Обретеник

ВЕЧЕН ЧОВЕКЪТ РОДЕН

Всеки ден съмва, всеки ден мръква.
Всеки ден, всеки ден, всеки ден.
И бавно човекът се измъква
от живота си, тук отреден.

Но и даже, когато го няма,
пак съмва и мръква. Всеки ден.
А пък тази заблуда голяма
прави човека вечен роден.

4.04.2020 г. 19.19 ч.
Обретеник

МИСЛИ НА МЕЧТИТЕ

На гребена на всякоя вълна
се качвах винаги и досега.
Но днес със гребена на мъдростта
аз реша къдрите на мисълта.

Разрошвани от бури и страсти,
захвърляни в бодливите храсти,
над тях нямаше сили и власти,
че сам Господ ги беше покръстил.

И тъй вчесани, чисти, измити,
вам ги дарявам за бъднините.
Че няма до днес мисли открити,
като тези, родени с мечтите.

4.04.2020 г. 19.45 ч.
Обретеник

ЖИВОТЪТ БАВНО БЪРЗАЩ

Как бавно в живота всичко се ражда.
И се развива, расте и изгражда.
А иска човекът набързо всичко
край него да прелети като птичка.

И чувствата, които за похвали
човеците уж бяха си избрали,
те също като живота, полека,
все скърби ни носят, вместо утеха.

Но всичко, когато мине, премине,
и тръгва човекът да си замине,
тогава живота миг му изглежда,
назад да се върне думи нарежда…

7.04.2020 г. 21.05 ч.
Обретеник

ПРЕД ВЕЧНОСТТА С ПОКЛОН БЕЗСПОРЕН

И вали, вали. И вали.
Дъжд се сипе от небето.
Зад смълчаните стени
болка стича се в сърцето.

Сякаш цялата Вселена
сълзи днес за нас пролива.
И за тебе, и за мене.
Иска само да сме живи.

Че единствено такива
можем ний поклон да сторим
пред природата красива,
без за Вечност пак да спорим.

15.04.2020 г. 0.05 ч.
Русе

ПТИЧКАТА ЗВЕЗДА

Да гледаш как лукът пробива
кората черна на земята.
До него чесънът как свива
листа за свойта битка свята.

17.04.2020 г. 20.03 ч.
Обретеник

Да виждаш пъпките как зреят
на дюлята и на лозата.
И звуци жизнени как греят
на тръните върху лицата.

18.04.2020 г. 19.39 ч.
Обретеник

Щурче опъва лък за песен.
А славей сладко му приглася.
Ликът на пъстроока есен
над тялото душа възнася.

Така дошъл във свойто село,
не си ти, сякаш, на земята.
Звезда целува те по чело –
сестрица родна ти се смята.

И стъпил бос в гореща пепел,
измил нозете си с росата,
причастие така от Бога взел,
от Любовта и Красотата,

из звездните простори крачиш,
и вече си един от всички.
От радост как да не заплачеш,
че станал си звезда и…птичка?!…

21.04.2020 г. 14.49 ч.
Русе

ПТИЧКАТА ЗВЕЗДА

Да гледаш как лукът пробива
кората черна на земята.
До него чесънът как свива
листа за свойта битка свята.

Да виждаш пъпките как зреят
на дюлята и на лозата.
И звуци жизнени как греят
на тръните върху лицата.

Щурче опъва лък за песен.
А славей сладко му приглася.
Ликът на пъстроока есен
над тялото душа възнася.

Така дошъл във свойто село,
не си ти, сякаш, на земята.
Звезда целува те по чело –
сестрица родна ти се смята.

И стъпил бос в гореща пепел,
измил нозете си с росата,
причастие така от Бога взел,
от Любовта и Красотата,

из звездните простори крачиш,
и вече си един от всички.
От радост как да не заплачеш,
че станал си звезда и…птичка?!…

17.04.2020 г. 20.03 ч.
Обретеник

УДЪЛЖЕНО ИЗВИНИТЕЛНО ПОЛОЖЕНИЕ

Когато затегнаха мерките,
на всичките свиха се перките.
Извънредното го удължиха.
Виновните отново се скриха.

И само бедните човечета
из къщи щъкаха с крачетата.
Със маски по-големи и от тях,
навсякъде предпазваха със страх.

От Щаба най-могъщ, пък, всеки ден
пак случай нов е страшно обявен.
Кога ще свърши, Боже, този ад?
А и дали ще ни се извинят?!…

21.04.3030 г. 19.41 ч.
Русе

ПЕЙЗАЖ

Малко приповдигната палитра.
А върху нея – синьото небе.
Бяла птичка из Безкрая литва.
Облак със сребърни нишки преде.

И заприда приказни омаи.
Тез, които някога били са.
Слънце влиза в своите сараи.
А от тях звезди безброй излизат.

Нощ вълшебна слиза на земята.
Месецът огрява небосвода.
Лък щурче опъва в тишината.
Как е дивна Майката Природа!…

22.04.2020 г. 9.37 ч.
Русе

МАСКИРАНИЯТ ОРЕОЛ

На светлината, даже и на ореола
днес маски сложиха и си решиха спора.
Така, маскирани, във страх и сред тъмнина
най-добре ни казаха, че може се живя.

И даже най-великия от всичките дни
маскира го Щабът, а дори и забрани.
А стреснати и обезверени хората
отвред видяха как срива се опората.

Онази, дето векове ги бе държала.
За нищо никому не беше ги предала.
Пред някаква нищожна капка днес трепери.
И пътя правилен не може да намери.

Но и това ще мине, сигурно, замине.
И злото пак със щастие ще ни подмине.
Защото няма да угасне светлината,
дори и маска да ѝ сложиш на устата!…

22.04.2020 г. 10.33 ч.
Русе

© Тодор Билчев