МУЗЕЙ НА ВОСЪЧНИТЕ ФИГУРИ В БЯЛА – репортаж на Павлина Петкова
Идеята за изграждането на такъв музей бе взето още преди няколко години, когато Общината закупи пустеещата и рушаща се сграда на бивша детска градина за изграждане на „Арт център Бяла“ в квартал гара Бяла. През есента на 2021 г. там заработи арт кафе, през месец декември отвори врати 3D кино и арт галерия – музей на восъчните фигури. На пустеещо преди време място се обособи един прекрасен ансамбъл, включващ в себе си православния храм „Свети Пантелеймон“, парк с места за отдих и спорт, сцена за културни изяви и арт центъра. Остава да се завърши читалищният салон, който е така нужен за духовното изграждане на хората от квартала.
*
Музеят на восъчните фигури е създаден с помощта на дарения от благотворителни базари, концерти на беленчани и с финансовата помощ на общината. Експозицията в него съдържа шест восъчни фигури на известни исторически личности, свързали част от живота си с Бяла: Колю Фичето, Панайот Волов, Петко Рачов Славейков, Александър Батенберг, баронеса Юлия Вревска, император Александър II.
Един от създателите на фигурите е великотърновският скулптор Борис Борисов.
Той споделя пред медиите, че портретните фигури са изработени от силикон и други материали, но са известни като восъчни фигури. Първо се моделират от глина, съобразявайки се с облеклото, състоянието, позата, която трябва да се пресъздаде, за да въздейства най-добре върху публиката. И най-вече не се изискват определени условия и температура за поддръжката им.
*
Непосредствено с влизането си посетителите са „посрещнати“ от княз Александър Батенберг, сражавал се в Предния отряд, предвождан от генерал Гурко в Руско-турската война. Участник в най-решителните и тежки сражения , за което получава Георгиевски кръст IV степен. Заедно с генерал Гурко пристига в Бяла, за да участва в един от военните съвети на 2 август 1877 г. и тук му е връчен ордена. Заедно с Александър I посещават военните болниците в региона.
На 17 април 1879 год. Александър Батенберг е утвърден за княз на България, а на 26 юни същата година полага клетва във Велико Търново. Една от най- големите заслуги на княза към българския народ е Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
*
Бяла е едно от малките градчета с богата история и средище на висока литературна дейност в миналото. Тук са творили и упражнявали своето просветно дело видни писатели, като се започне от Петко Рачов Славейков, който под ръка със своя собствен препис на „История словеноболгарская“ макар и за срок от три месеца през есента на 1845 г. е учителствал в тогавашното село Бяла, като основава и първия читалищен кръжец. Днес едно от училищата в града носи неговото име.
Седнал, всяващ респект, а до него разтворена книга, от която с едър шрифт е поместен стих от емблематичното му стихотворение „Татковина“. Петко Славейков е виден общественик, просветен деец, публицист, поет, фолклорист и политик. След Освобождението е един от водачите на Либералната партия, председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета.
*
Централно място в експозицията е отредена на Уста Колю Фичето, застанал до макета на прочутия беленския мост – шедьовър над река Янтра. Мостът е построен през 1865-1867 по нареждане на валията на Дунавския вилает Мидхат паша. С неговото съграждане се е целяло свързване на новото шосе Русе – Търново, със столицата на Османската империя – Цариград, минаващо над река Янтра при Бяла. По изчисления на полския инженер Людмил Рола, който бил на служба при Мидхат паша за построяването на моста са били необходими около 3 милиона гроша.
Славата на майстора-строител Кольо Фичето от Търново се носела по българските земи. Той бил повикан при Мидхат паша в Русчук и запитан дали би постоил мост от камък на буйна Янтра при Бяла и колко ще струва градежа.
Уста Колю Фичето отговорил, че мост може да съгради, но колко ще струва не може веднага да отговори. Поискал 9 оки восъчни свещи и две седмици, за да пресметне стойността на строежа. Отговорът му бил посрещнат с присмех и ирония от присъстващите чуждестранни инженери.
В Янтра крачил, мерил и пресмятал. „Паша ефенди, ако моста при Бяла не направя по терка си за 700 000 гроша, вземете ми главата“. И само за две години 1865-1867 г. е издигнат мост за чудо и приказ. Дълъг е 276 м., широк 9,5 м., с тринадесет подпори и четиринадесет извити свода и за първи път с право платно по него. Майстор Фичето вдъхнал живот на своето най-голямо творение – с полумитични същества и животни е украсил горните ъгли на тринайсетте пиластри откъм заострената към течението страна, където свършват отворите за оттичане и почва главния триъгълник към парапета.
Мостът е открит през октомври 1867 г. На 5 юли 1877 г. по него преминават руските драгуни и хусари, предвождани от генерал Арнолди, които освобождават Бяла.
През 1897 г. с цел проучване основите на моста са били разкопани и проливните дъждове същата година запълват отворите с дървета и откъсват моста през средата, като събарят задната част. Тази част е възстановена с бетон едва през 1922-1923 г. За втори път руски войски преминават по него през 1944 г.
Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц – „И този скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград.“ За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 хил. гроша и парцел в Търново.
*
Непосредствено до Фичевия мост е фигурата на младия Панайот Волов, а зад него е изобразена Хвърковатата чета на Бенковски. Волов е избран за председател на Шуменския частен революционен комитет и като такъв през м. август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Взема участие и в подготовката на Старозагорското въстание през м. септември 1875 г.
След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски.
В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. Когато избухва въстанието, Панайот Волов е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. След разгрома на въстанието заедно с Георги Икономов и четника Стоян Ангелов правят опит да се прехвърлят в Румъния, но се удавят в бурните води на р. Янтра край гр. Бяла, Русенско на 26 май 1876 г.
*
Видно място в музея заемат две от личностите, свързани с българската и руската история. Едната е на руския император Александър II, останал в историята с прозвището Цар Освободител, заради отмяната на крепостничеството, а втори път за свободата и суверенитета на България, Сърбия, Черна гора, Херцеговина и Румъния.
На 24 април 1877 г. в Кишинев с манифест на император Александър II Русия обявява война на Турция.
За периода от 20 юли до 13 август 1877 г. Руската главна квартира, начело с Александър II се настаняват и престояват в Бяла.
От тук се командват военните действия. Бяла става столица на освободените български земи – в нея се срещат военни кореспонденти, дипломати, провеждат се военни съвети, вземат се важни решения за хода на военните действия. Тук е докладвано за двете неуспешни атаки при Плевен. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от гъдулки, гайди и тъпани. На мегдана до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен трон – каруца с дълги ритли, постлани с пъстри черги. Тъпан бие, хоро се вие. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска ръченица и той ги дарява с по една жълтица.
Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село Горна Студена, Великотърновско, а на 13 август 1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други църковни пособия. На най-голямата камбана е отлят надпис: „Тази камбана е подарена от Александър II, император всерусийски, за черквата в село Бяла“. Едната от големите камбани се пуква от продължителното и силно биене, с което възвестяват падането на Одрин по време на Балканската война (намира се в Исторически музей – гр. Бяла).
*
„Ангел на милосърдието, отдала живота си за свободата на България“ – с тези думи се приближаваме към милосърдната сестра Юлия Вревска – муза на поети, художници, музиканти, „царица“ на баловете и приемите, избрала пътя на войната. Руска баронеса, загърбила елитния живот на Петербургската аристокрация, придворна дама в двора на императрица Мария Александровна. Образована, интелигентна, излъчваща красота, остроумна, любознателна, интересуваща се от културния и обществено-политическия живот в Европа.
Познаваща се с много известни личности като Виктор Юго, Ференц Лист, Ламартин и др. С едни от най-големите умове и именити творци на Русия през XIX век: Д. В. Григорович, Я. П. Полонски, В. А. Сологуб, А. Столипин/Монго, С. Трубецки, М. Лермонтов, П.В. Шумахер, И. К. Айвазовски, В. Верешчагин …
Продава бащиното си имение и със собствени средства организира санитарен отряд. На 19 юни 1877 г. милосърдните сестри от Светатроицката община и 9 доброволки, в това число и Вревска приемат званието сестри на Червения кръст. След няколко месечно обучение заминават за румънския град Яш, където лекуват ранени бойци в 45-та военновремененна болница на Дунавската руска армия. Това е главната база на Червения кръст в тила на армията. Още на 21 юни в Яш пристига от Браила първия санитарен влак с ранени и болни войници. С напредването на военните действия се налага болничният персонал да бъде прехвърлен в по-голяма близост до фронта.
На 20 ноември 1877 г. Юлия Петровна със санитарен фургон пристига до своето ново работно място в 48-ма военновременна болница в село Бяла. Макар че е в отпуск, Вревска настоява да я изпратят като санитар на първа бойна линия. В края на ноември 1877 г., заедно с още две сестри, заминава за превързочния пункт в с. Обретеник, недалече от Бяла.
Напрегнатата работа като медицинска сестра, непрестанните грижи за ранените и болните войници в Обретеник, отслабват необратимо жизнените й сили. Водят се много тежки сражения. На молбите на близките си, които настояват да се върне в Петербург, за да посрещнат заедно Рождество Христово, Юлия взема решение да остане в България и се завръща в болницата в Бяла. Нуждаещите от помощ са стотици, хиляди… Тя чувства България като втора родина, на която принадлежи със цялото си сърце!
И така до датата 24 януари (5 февруари нов стил) един ден преди рождения й ден сърцето й спира да бие. Една велика душа остава завинаги в българската земя.
Болницата в гр. Бяла носи името на Юлия Вревска.
*
Друго, което представлява интерес за посетителите е възможността в три обособени къта – ниши могат да гледат документалните филми, свързани с историята на Бяла – „Беленският мост на Колю Фичето“, „Ангелът на милосърдието“ и „Малката Бяла – столица на Руската империя“.
Павлина Петкова, гр. Бяла, обл. Русе
Много похвално и интересно! Посещавала съм музей в Бяла като малка. Непременно ще отида пак и ще посетя музея на восъчните фигури.