АФОРИЗМИ – Стоян Михайлов

АФОРИЗМИ – кратки мисли в проза на Стоян Михайлов

Щом като „все нещо ти липсва”, може да се окаже че и „нещо не ти достига!”

Аз постоянно тегля от главата си, но за жалост тя не се оказва да е банка.

Необходими са толкова много закони, та и законът за бездомните кучета се закучи.

Уж за всички има място под слънцето, а някои се гушат все под сенчестия бизнес.

Толкова много ни лъжат, че вече нищо не е за вярване.

За да му е широко около врата, се прави на стеснителен.

Нямаме „никакъв изход“, докато не платим на входа!

Дори и подливането на вода може да ти запали чергата!

Не се вижда никакъв край, а ние трябва да свързваме двата?

Тъкмо се поокопитим малко и хоп… пак ставаме говеда.

Искаш ли да откриеш истината, чети написаното между  редовете.

С малко пари се преживява, но без любов не.

Труден е пътят срещу течението, но само той води до кристалния извор.

Светът е пребогат на земни красоти, но най-големите са в майката Родина. 

Умните глави винаги откриват истината в простите неща.   

Беше време някога – по словата ги познаваха, а сега… по парите.

Най-убедително лъже оня, който е наясно с истината!

На безочливия никога не казвай истината в очите!

Понякога и нормален човек може да взема луди пари.

Физиономията ти е вече смачкана, не се ли обезличиш навреме.

Прави се че не забелязваш, да не те набележат!

И по върховете се срещат корени на злото.

Като видят че си тежиш на мястото, веднага се сещат да ти намерят кантар.

Мечтите биват смели, чисти и крилати, но най-хубаво,  че са безплатни.

Понякога глупака обира каймака, а работягата усеща тоягата.

© Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *