БАЛКОНЪТ – импресия от Румен Сейреков

Южният ми балкон е облакът, от който наблюдавам света отвисоко. Светът трябва да се наблюдава отвисоко.

През деня наблюдавам облаците; през нощта – звездите и луната. Последните са далече и по-високо от моя балкон. Затова ми е трудно да кажа аз ли ги наблюдавам или те мене… А облаците… О, облаците обичат да ги снимам. Позират професионално! Толкова много форми и състояния ми показват, че само със снимките от балкона мога да напълня изложбена зала.

На балкона през лятото се пека на слънце. Когато има слънце. Събирам енергиите му за зимата през слънчевия сплит.

А зимата вдишвам хладния въздух и гледам как блести снега. Ако има сняг. Така се запасявам с магическа прохлада за летните жеги. Достатъчно е да си спомня усещането и тялото реагира. Приучил съм го.

На балкона, след като си поговоря със звездите, си шепна наум Молитвата. После влизам вътре. И в двата смисъла.

Сутрин, щом стана, първо на балкона излизам. Да посрещна слънцето и деня.

И сега съм там – слушам нощните щурци и наблюдавам тъмните сенки на пикиращите прилепи и стрелкащите се светли чертички – мушички. Както и светлините в отсрещните сгради.

И си мисля за балкона като метафора. За балкона като облак. Като оня, на който уж стоял Бог и наблюдавал цялото Си Творение.

Но без изкушението да се смятам за Бог. Безпристрастно. Защото тихата вътрешна радост е безпристрастна.

Добре, че не го остъклих. Сега лете панелът под краката пари, зиме навява сняг, но е истински балкон, не някакъв парник.

Вие имате ли балкон?

Погледнете, може да съм на отсрещния…

©Румен Сейреков