БАЩИН ДОМ – хайку и сенрю на Зорница Харизанова
В памет на онези, които вече не са сред нас, но вечно ще живеят в спомените и сърцата ни…
празен дом
плащам данъка му
с насълзени очи
*
ръждясал катинар
отключвам врата
към спомените
*
провинциална къща
връща ме години назад
дрънченето на стар бакър
/Blithe Spirit vol. 32 No4, 2022/
*
среднощен пир
скворци кълват необраното
грозде на дядо
*
сезонът на лютеницата
игриви пламъчета
танцуват в кръг
*
бяло вино
от червено грозде –
неповторимият аромат
на Пино ноар
*
бащин дом
до избелялата снимка
неотворена мартеница
/Iris International, 2019/
*
стара черга –
езикът
на няколко поколения
/human – an anthology of Bulgarian haiku, 2022/
*
празнична престилка
приведената фигура
на баба в кухнята
*
сребърна табакера
лютивият аромат
на слънце без филтър
*
дървено корабче
вентилатор издува
платната му
*
пясъчен часовник –
връща времето
назад
*
стар радиоприемник
на всички честоти
военни маршове
*
сладко от смокини
горчивият вкус
на кафе на пясък
*
порцеланов поднос
фина пукнатина разполовява
сърцата в средата му
*
сребърна бонбониера
домашни пияни вишни
събират погледите
*
кутия за чай
озъбената усмивка
на камила в оазис
/Blithe Spirit vol. 32 No4, 2022/
*
настолно огледало
от левия му край наднича
покойната ми леля
*
костен порцелан
светлината прозира
през декорацията
*
войнишко канче
куршуми свистят
в ушите ми
/Blithe Spirit vol. 32 No4, 2022/
*
топлата прегръдка
на родопски китеник
годините текат назад
*
старинен кувьор
заоблените форми
на ориенталска танцьорка
/Blithe Spirit vol. 32 No4, 2022/
*
бродирани калъфки
не се нуждая
от сънохващач
/Blithe Spirit vol.32 No4, 2022/
*
дървено корито –
подпухналите ръце на баба
докато меси козунак
/Blithe Spirit vol.32 No4, 2022/
*
стара шевна машина
прекроявам миналото
по свой вкус
*
домашен сапун
капчица лавандулово масло –
тайната рецепта на баба
*
мелничка за кафе
цял следобед превъртам
стари спомени
*
кутия с разноцветни конци
равномерният бод
в копринените бродерии на баба
*
пролетно манто
дори мартеницата
с дъх на нафталин
*
парна ютия
колосаните яки на ризите
в масивния гардероб
*
посребрен визитник
на дъното му
изсушена незабравка
*
празно шишенце от одеколон –
ароматът на татко
преди командировка
*
порцеланова кукла
очите ѝ втренчени
във вечността
*
каменно корито
в пукнатината
две бели теменужки
*
кутия за бижута
на дъното венчалните халки
на баба и дядо
*
възпоменание
навивам стария часовник
на татко
/World Haiku No18, 2022/
*
глинена делва
достатъчно дълбока ли е
за ехото на самотата
*
„Образцов дом“
цяла една епоха
в поцинковани лозунги
*
неделен пазар
старият акордеон на татко
с нов собственик
*
битпазар
разпродавам миналото
на безценица
Зорница Харизанова
Зорниче, чудесна идея да събереш на едно място толкова любов, красота и болка. Едва сега добих цялостна представа за тебе като талантлива авторка на хайку и като човек с чувствително сърце. Грях е, че поставяш грижата за другите над отговорността пред дарбата си. Издай книга! Не отлагай нито ден!
Моите адмирации, мило момиче! Твоят свят е един отрязък от моя. Бащината ти къща, баба ти, дядо ти и най накрая – твоите родители имах късмета да ги познавам. Дядо ти, баща ти – светла им памет, бяха невероятни Човеци. Много различни, но и много добри. В лабораторията, в която имах късмета да направя дипломната си работа – работеше баща ти. Не го назоваваха на име, неговите сътрудници / когато ставаше въпрос за него / – кодовата дума беше“Бисер“. Боготворяха го! Беше преди цял човешки живот. Живях известно време в къщата близнак на твоя дядо. Неговата единствена сестра, която последна си отиде от този свят е баба на моя син. А двора беше общ без ограда. Не знам как е сега, но твоите хайку ме върнаха в онези щастливи години и докоснаха сърцето ми! Благодаря ти! Благословена от всевишния с това, което сътворяваш – Дух и любов! Това не е като да седнеш и да пишеш някакъв роман. Това е вдъхновение, което не на всеки и всякога е дадено!