БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ЖИВОТ – стихотворение от Тодор Билчев

Небето е звездно.
А кучето вярно.
Живот безвъзмездно
очакваш навярно.

Но кой ти го дава?
Надеждата где е?
В такава държава
така кой живее?

Възмездно ще носиш
на плещите кръста.
Трошички ще просиш,
догдето възкръснеш.

Ала няма дори
да се случи това.
Че възкръсват сами,
единствено… Божества…

© Тодор Билчев