БЕЗ ДУША И СЪРЦЕ – притчи на Цонка Великова
ДУШАТА
Както пътувал с каруцата си, млад мъж наближил някакъв седнал край пътя старец. Младият мъж му предложил да се качи в каруцата.
– Не мога, момко!
Младият мъж си помислил, че старецът не може сам да се качи в каруцата. Затова слязъл да му помогне.
– Няма как да тръгна, момко. Трябва да я изчакам да се върне. Тя, като тръгна, тук ме остави и тук ще ме търси. Иначе как ще ме намери?
– Ама ти кого чакаш?
– Душата си чакам.
Подир тези думи младият мъж си помислил, че старецът със сигурност не е съвсем добре, и затова решил да поостане. Искал да разбере какво му е и дали не може някак да му помогне.
– А тя, душата ти де, къде е?
– Пратих я при Господ да го попита как да се отърва от един дерт, дето ме е налегнал.
– Как така?
– Ами аз, като имам някаква грижа, все нея пращам при Господ. Пращам я, понеже тя пò си има думата с него. Макар че, знаеш ли, понякога ми идва, като я пратя, да взема да се скрия някъде, та като се върне, да не може да ме намери.
Младият мъж съвсем се озадачил.
– А това пък защо? Как ще живееш без душа?
– Много по-добре ще си живея. Знаеш ли колко хора, като се отърват от душата си, започват да си живеят без всякакви угризения и отговорност. И така се чувстват далеч по-добре. Наистина по-добре. Та затова често се двоумя дали и аз да не се отърва от нея, но все още не се решавам. Пък да видим докога. Ти сега си тръгвай по пътя! Не се бави с мен! И сам си решавай дали искаш да си увардиш душата, или да се отървеш от нея.
НЕВЯСТАТА БЕЗ СЪРЦЕ
Момичето и момчето всяка вечер се срещали на чешмата. Чиста и красива била любовта им. Но не била безоблачна.
Момичето имало съсед, който отдавна изгарял за нея. И точно когато се решил да я поиска за жена, узнал за любовта ѝ с момчето. Вечер тайно я проследявал до чешмата. Скришом наблюдавал ласките им. Подслушвал разговорите им. Чул, че заприказвали за годеж, за сватба. Но как щял всеки ден да я гледа с другия мъж, като един плет делял къщите им? Решил, че ще е по добре да затрие момчето, вместо цял живот да страда.
Една вечер, преди момичето да е дошло на чешмато, издебнал момчето, забил няколко пъти нож в гърба му и побягнал. Момичето чуло виковете на момчето. Хвърлило стомните и се затичало. Момчето се свлякло в ръцете ѝ. Издъхнало в прегръдките ѝ и взело със себе си сърцето ѝ.
Така и не се разбрало кой е убиецът. Набедили някакви скитници, които този ден били видяни да минават през селото. Но кои са били и дали са те?
Времето минавало, момичето живеело като сянка. Сякаш го нямало. А съседът все така силно я обичал. Когато майка й, като виждала как вехне чедото ѝ, ненадейно се споменала, а баща ѝ се залежал, почти не се отделял от нея. За всички се притичвал на помощ, но тя дори не го забелязвала. Близките като го имали за добър човек, за работен и грижовен стопанин, като виждали как трепери над нея, че и хубав бил, започнали да я придумат да го вземе. „Какво като не го обича? Ще го обикне! Много хора без любов се събирали, а после, един без друг не можели… Пък и като не е имала късмет друг по сърце да срещне, защо да живее сама?“ Придумали я. Станали семейство.
*
Сбъднал се меракът на мъжа. Обградил невястата си с грижи, нежност и любов като все таял надежда, че с времето и тя някак ще откликне. Няма все за оня да страда, я? Ето, и него самият вече го отминавал страхът, че ще го разкрият. Полека-лека започнал и да позабравя случилото се.
Очаквал, че и с нея ще стане така. Та кой щял да се грижи по-преданно за нея, кой щял да я обича повече? Но се излъгал. Как да го обикне, като на мястото на сърцето ѝ зеела огромна яма. В него – ни гняв, ни омраза, ни болка, ни мъка, ни радост… А без сърце как може да се обича? Как?
Жената по цял ден шетала. Стараела се всичко у дома им в ред да държи. Топли гозби поднасяла, но нито топла дума казала, нито с топъл поглед погледнала мъжа си. Детенце така и не му родила. Нощем я чувал в просъница да зове момчето. Чувствал се като да е в зандан и се топял от мъка. С времето все повече осъзнавал, че няма по-голямо страдание и присъдаот това да живее с невяста без сърце.
Като се отчаял, че въпреки всичките старания не успял да спечели обичта на жена си, един ден се запилял нанякъде и повече никой нищо не чул за него.
Цонка Великова
