БЕЛЬО В ЧЕРНО – разказ от Маруся Николова
1.
Тя беше облечена в широка домашна рокля, която криеше фигурата й, и не можах да преценя дали талията й е тънка, а краката прави. Но бюст имаше, тръгваше почти от шията. Възрастта определих по китките и лактите – около четиридесет. Кимна за поздрав и ме покани. Тръгнах след нея по тесния коридор, където усетих аромата на етерични масла. Тя обясни, че преди да дойда релаксирала. Изпитвала необходимост да се обърне към вътрешните си сили. Извиних се, че съм нарушил това занимание и се настаних във фотьойла, който ми посочи. Тя седна срещу мен и заговори без предисловие:
– Имам сериозно основание да подозирам, че съпругът ми води двойствен живот. Той сякаш промени същността си, стана отсъстващ, скрит… Гледа през мен, не разговаряме… С две думи загубихме контакт.
Дългогодишната ми практика сочеше, че изненадите в брака дебнат отвсякъде и в повечето случаи са неприятни. Без значение колко е продължил – ден или век. А нарушението на коректността между двама души е почти винаги налице. Най-честите оплаквания от съпругите са от рода на: „работата му е на първо място и се чувствам ограбена.” После се оказваше, че става дума не за работа, а за жена или за колекция от жени.
За да излезе истината наяве не бяха необходими кой знае какви усилия, при техниката за наблюдение и подслушване, с която разполагах.
Но колко интересна беше тази жена. Бяло лице, огромни лешникови очи, гъсти мигли и черна лъскава коса до раменете. Това определено не бе жена за пренебрегване. Какъв глупак! Едва ли щеше да има общо бъдеще с нея след предстоящото разследване. Мълчаливото ми взиране я подразни. Вероятно бе засякла и мъжкия ми интерес. Тонът й се изостри:
– Ясно ли се изразих, детектив?
– Откога датира всичко това? – отминах въпроса с въпрос.
– От две години. Откакто заработи филиалът на завода, където отговаря за качеството. Той е на около триста километра оттук.
– Защо едва сега реагирате?
– Защото сега отрих дамското бельо в сака му за командировки. Никога не тършувам в него, но потърсих ключа за пощенската кутия, който изчезна.
– Може би го е купил за Вас.
– Предимно той избира бельото, което нося, това го забавлява и ентусиазира, но веднага разбрах, че не е за мен. Не само поради размера, а и заради цвета. Не нося черно…
– Спестихте ли му укора за находката? Не бива да застава нащрек.
– Да, спестих го и веднага взех решение да Ви наема. Не са ми нужни лъжи. Но съм с предварителна нагласа да…
– Да спасите брака си?
– Да, ще се боря за това. Омъжих се толкова млада. Според близки и познати бяхме красива двойка, родени един за друг. Градихме живота си с любов и доверие…
– Но тогава защо Ви е нужно да знаете какво се случва? Това вероятно ще усложни нещата между Вас. Той повдигал ли е въпрос за несъответствия?
– Не, дори не е намеквал. Винаги е твърдял, че ме обича и го е доказвал.
– Предвид обстоятелствата понякога ставаме други. Ще разберем какви са те и към какво са го подтикнали…
– В очакване съм, детектив, ще Ви съдействам!
– За начало е достатъчна негова снимка.
2.
Съпругът на клиентката ми се оказа едър, атлетичен мъж и бих добавил с лека неприязън – конте. Не ми допадат лъскавите типове, от тях всичко може да се очаква. В пролуката на ризата му се подаваше златна верижка, а безименните му пръсти бяха украсени с пръстени от благородния метал. Това го зърнах, когато се надвеси над секретарката, за да получи папка, за която се подписа. Тя му се усмихна, той й отвърна и нищо повече. Колежката, с която деляха стая, не получи и поглед за добро утро, въпреки че беше деколтирана и с къса пола. Обядва без компания в столовата и не се заплесна по нито една жена в цеховете. Очевидно онази, другата, не беше служителка във филиала. Така си го обясних.
След края на работния ден мъжът се насочи към самостоятелната си квартира, където внедрих устройство. Дотук нищо. Започна да става интересно, когато след душ обиколи магазините. Огледа с прецизност и женско бавене дамското бельо и закупи комплект от черна дантела. Спря колата пред църквата, с което ме озадачи. Да не би да е решил да поиска божието снизхождение?! Но той не влезе там, а в съседния бутик, откъдето избра вечерна рокля в предпочитания черен цвят.
Бутилка шампанско, шоколад и едри ягоди бяха последните за деня покупки, а раздиплянето на бельото и роклята по леглото финалът на приготовленията. Отварянето на гардероба ми даде възможност да надникна вътре. Той беше претъпкан с красиви рокли и подробности от женския тоалет. Ако аферата продължеше в същия дух, то този човек щеше да се разори. Коя ли е тайнствената жена, която провокира тази отдаденост, щедрост и това трепетно вълнение, и защо роклите висят тук, а не в нейния гардероб?
Очаквах я да се присъедини, но мъжът остана сам. Отвори шампанското, запали свещи, загаси лампите и започна да се съблича с въртеливи движения. Това ме напрегна, защото не беше трудно да се досетя какво се случва. Той искаше да се почувства жена. Дори глътките, които отпиваше бяха с превзето издаване на устните.
Финото бельо бе милувка за кожата му и личеше, че се чувства удобно в него. Явно му харесваше усещането за палава чаровница, на която не може да устои нито един мъж. Потупа се отзад и остана доволен от твърдостта на плътта.
Той беше Тя и се чувстваше секси. С галещи пръсти сложи всички части от бельото и облече роклята. Застана хипнотизиран пред образа си в огледалото и отметна кокетно глава, след като с тренирана лекота начерви устни и напудри лице. В никакъв случай не бих казал, че женските дрехи му стояха зле, фигурата бе съвършена, но за мъж с тренирано тяло. Релефни мускули, широк раменен пояс, мощен гръден кош, изпъкнала адамова ябълка…
3.
Не зная доколко е нормално и доколко влиза в обществените норми на поведение, и не се наемам да осъждам и анализирам, но за мен това бе проблем. Но не и за клиентката ми. Очаквах да съзра възмущение, гняв, погнуса, но за нея влизането в образ на жена беше подробност без значение. Не бих проявил толерантност, но тя го направи. Когато й сервирах улики и доказателства по възложения случай и се канех да й кажа в притурка: „той не Ви заслужава, аз съм насреща”, тя затанцува от радост и възкликна:
– Благодаря, детектив! Вие разсеяхте съмненията ми. Облекчението ми граничи с щастие. Мислех, че вече не ме иска и страдах непоносимо, а то фетиш… Какво значение има, когато той е мой, само мой, единствено мой… Това, че хвърля ризата и панталона, за да се намести в дантела не е изневяра, а странност, която ще преодолеем. А и имам добро обяснение – свекървата е обличала сина си с рокли до тригодишната му възраст. В рода нямали момиче. Ще направя първата крачка в правилната посока – ще подменя цветното бельо с черно…
25. 01. 2021 г.
Маруся Николова
