БИОГРАФИЧНИ РЕПОРТАЖИ – текст и снимки – Живка Танчева

ПЪРВИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ КМЕТ НА СОФИЯ

На 18 юли т. г. група  земеделци от градовете Бяла черква, Левски и с. Лесичери  посетиха  реалната гимназия в град Левски обл. Плевен, в двора на която е поставен белокаменен обелиск с образа и името на Крум Попов, за да положат венци и цветя в знак на дълбока признателност, почит и уважение към живота и делото му.

Живот кратък, но дълбоко съдържателен. Крум Попов е роден на 4 юни 1892 г. с. Лесичери, Велико Търновско, но още докато е съвсем малък, семейсвото се преселва в с. Левски, което много негови последователи и почитатели считат за рожденото му място. Той е петото дете на Параскева и Кимо Попови. Когато е деветгодишен, при една селска катастрофа, когато колата им преминава р. Осъм, той пада и задното колело минава през  десния му крак. Прибирайки се в къщи, бащата превързва с тънки кори строшената кост, кракът зараства, но остава вдървен до края на живота му.

Това не пречи на Крум да се развива и учи добре. Учи в Левски, завършва средно реално образование в Плевен и Юридическия факултет в София.  Участва във войните, които България води за обединението си – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, въпреки че е инвалид. Като млад, още студент, сключва брак с учителката Юрданка Петрова Бочева от гр. Ловеч. Раждат им се три деца: Мая, Пенка и Петър.

От ранните си години членува в БЗНС. Става председател на Окръжната земеделска организация гр. Плевен.  В правителството на Ал. Стамболийски Крум Попов заема важни административни постове – той е единайстият министър в кабинета на Ал. Стамболийски.

На 4 септември 1920 г. е назначен за главен секретар  на Министерството на  вътрешните работи и изпълнява длъжността секретар на БЗНС.

По негова иницатива на 1 октомври 1923 г. в селището Левски се открива първи гимназиален клас. На тази дата е и празника на училището.

На 9 юни 1922 г. е избран за кмет на София – 31-ви по ред след Освобождението и обявяването на София за столица на Българи. Указът за назначаването му е подписан на 10 юни от Цар Борис ІІІ.

Като кмет на София той е един от новаторите в правителството, който прокарва „нов закона за столичната община”, като разделя града на 6 районни кметства, продължава започнатото строителство на електроцентрала „Бояна” и удължава трамвайната линия до улица Пиротска.

Като кмет и министър дава съществен принос за административното и инфрасруктурно развитие на града.

След всичко сторено за населението на столицата, по време на Деветоюнския преврат е арестуван и жестоко убит на 18 юли 1923 г. Тялото на законно избрания кмет на столицата е хвърлено в един гьол край с. Горубляне, днес  квартал на София.     

Стоим с приведени глави пред неговия паметник и с болка констатираме, че той не можа да види първите гимназисти на училището в град Левски – 21 момчета и 10 момичета , които влизат в новата сграда на гизмазията на 15 септември 1923 г.  Днес тя носи неговото име.

© Живка Танчева