БОБОТОВ КУК – ВЪРХЪТ С ОПАСЕН ЧАР (едно пътуване до Монтенегро) – пътепис от Йордан Кожухаров
Средата на м. август 2008 г. Група от 19 човека. Повечето – непознати. Целта е обща – изкачване на най-високия връх на планината Дурмитор в Черна гора – Боботов кук (2522 м н. в.). Водач – доц. Сандю Бешев, з. м. с. по алпинизъм. Тръгване от София. Маршрут: от Калотина в Сърбия посока Лесковац, после Косово и столицата Прищина. Нощувка в крайпътен хотел и на сутринта – по извивките на живописния язовир Газиводе (20 км).
В 9:15 ч. влизаме в Монтенегро (задължителна екотакса – 30 евро за автобус). Според сегашната конституция Црне горе е „демократична, социална и екологично чиста държава“. Малка страна с уникална природа. Цялата територия е изпълнена с високи планини – над 1700 м, дефилета и проломи, реки, езера и красиво адриатическо крайбрежие. Тук живеят много народности. Най-много са черногорците (43.16%), след тях са сърбите (31.99%). Официален език засега – сръбският. Паричната единица – еврото (без да е член на ЕС). Столица – Подгорица (предишно име Титоград). Население – около 700 хил. души. Територия – малко повече от 13 хил.кв.м. Независимостта обявена на 3 юни 2006г. след референдум.
От град Беране тръгваме по долината на р. Лим (сега спокойна и кротка), станала печално известна у нас след трагедията със свищовските ученици. Извира от планината Проклятие (?!!) в Албания и навлиза в Сърбия. От гр. Мойковац напускаме Лим и тръгваме по долината на р.Тара, подходяща и използвана за рафтинг. Тук е най-дълбокият каньон в Европа (до 1300 м) и втори в света след този в Колорадо. Планината, заедно с каньона, през 1959 г. са обявени за Национален парк „Дурмитор“. От 1980 г. той е включен в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство.
23 км преди Жабляк, планински курорт, изходен пункт за Боботов кук, е мостът над р. Тара. Известен и като конструкция, и като история – любопитна и трагична. Построен по проект на проф. инж. Мият Троянович през 1938-1940 г. Разрушен през 1942 г. от инж. Лазар Яукович, за да се попречи на комуникацията на немските нашественици (Втората световна война). Яукович е заловен и разстрелян от немците на моста – м. август с. г. Мостът е възстановен в първоначалния си вид през 1946 г.
Първото нещо, което правим, пристигайки в Жабляк, е да посетим великолепното Черно езеро (1444 м н. в.). Спадналите му с 4 м води обаче налагат воден режим в целия комплекс. Шофьорът ни Петьо е засякъл разстоянието София – Жабляк – 550 км.
Табели за свободни соби (стаи) висят на много места. Ние си имаме резервация при Мишо.
Следващата сутрин потегляме към основната ни цел – Боботов кук. Доц. Бешев е избрал това да стане откъм западната страна. С автобуса правим огромен полукръг, движейки се по пътя за Босна и Херцеговина.
От 2007 м н. в. хващаме стръмна пътека само с 40-50 метров опасен участък. Момчил от Варна (мъж на 33) с неговия GPS ни осигурява богата информация: че на премката преди върха сме на 2345 м н. в., че общо имаме 1100 м изкачвания и много други…
Четири часа бяха нужни да стигнем до върха. А природата се беше постарала не само да струпа каменни грамади, но и да им придаде такива пластични форми, които да изтръгват, както нашите възторзи, така и фотоапаратите от калъфите им. Особено Маргарита и Митко от Варна са неуморими – нищо не пропускат да заснемат, включително и красиво цвете.
Вече сме на превала. Оттук, след като изкачим върха, ще продължим напред по посока Черното езеро. Отдясно е вр. Девойката (2440 м н. в.), отляво – Боботов кук. Оставяме ненужния багаж. Кратка почивка и се отправяме към върха. Предстои ни най-емоционалната част от прехода. Откъдето и да погледнеш върха, отвесните му скали ти се струват недостъпни. Успокоителното е, че имаме много опитен водач. Четири пъти е извеждал групи на Боботов кук. Ние ще бъдем петата!
Серпентините, по които се движим, повишават адреналина до такава степен, че няколко души се връщат на премката. Обезопасителни въжета и парапети няма. Внимателно подбираш за кой камък да се хванеш и на кой да стъпиш. Вървиш на много места по сипеи. Един търколил се камък повлича и други – става много опасно. Затова: „Внимателно, внимателно!…“ призовава непрекъснато нашият водач. На места почти надвисваш над пропастта. Там доц. Бешев оказва помощ на нуждаещите се. Веселина от Пловдив пък намира, че това е нищо в сравнение с вр. Триглав в Словения – Юлийските Алпи.
На върха сме!!! Има и други туристи от различни националности. Развяваме българското знаме, записваме имената си в специалната тетрадка, поставяме си печат, щракаме с фотоапаратите. Красиво, много е красиво и величествено! Заслужават си усилията. На запад към Адриатическо море слънцето е огряло върхове, хребети, скални образувания, падини и пропасти – истинска каменна симфония. На изток пък, под нас, бели, пухкави облаци са разстлали чудна пухкава пелена. Тази невероятна панорама те кара да усетиш в захлас сладостна тръпка „като че не пред творението божие, а пред самия Бог си застанал“.
Спускаме се на превала, а от там надолу по сипея и морените – посока местността Локвице с овчарските кошари. Вляво, по-високо, е Ледената пещера. Пред нас се издига вр. Обла глава. След 5 часа преход стигаме Црното езеро. Малко след него ни чака автобусът.
На следващата сутрин в 6 ч. потегляме обратно. До Прищина се движим по познат вече път и все пак на идване бях пропуснал да видя табела, която информира, че се минава през каньона на р. Ибър.
От Прищина сменяме маршрута. Отправяме се към Македония. Влизаме от граничен пункт Долно Блаце. После: Скопие, Куманово, Крива паланка, граничен пункт Деве баир. Влизаме в България през Гюешево.
Дурмитор, Боботов кук вече са един хубав спомен за планина, която с основание наричат „черногорски Олимп“.
P. S. Сега вече мога да кажа, че, благодарение на високопланинския водач доц. д-р Сандю Бешев, з. м. с. по алпинизъм, след Боботов кук стъпих и на връх Триглав в Алпите. Наистина много труден за изкачване в техническо отношение! А и на много други интересни планински върхове. И в България, и извън нея.
© Йордан Кожухаров
