БОЖЕСТВЕНИ СИЯНИЯ – стихотворения от Иван Селановски

ИДВАЩИЯТ ДЕН

Отметнах топлата завивка,
просветват сънени очи…
А вън е слънчева усмивка,
що гали утрото с лъчи.

И чакам шеметно да звънне
камбанката на идващ ден.
Просторът ведро на осъмне
със златен блясък озарен!

И още славей да запее
вълшебни трели с меден глас.
Природата да онемее…
заслушала го със захлас!

След бодър сън в мечти унесен,
гальовен полъх от зефир.
Денят изпълнен е със песен,
божествен – химни от ефир!

2020 г.

СВОБОДА

Аз те чакам в слънчеви заслони,
като в утринна роса –
отразила тъмни небосклони
във изгряваща зора!

Чакам!.. Като житен клас узряла
със ухание на ръж.
Дивно в бъднините засияла
с блясъка на звезден дъжд!

1996 г.

ПЕРСИН

И Дунавът мрачно се пени
сред мрачните черни поля,
върбовите клони зелени,
целуват злочеста земя;
и свели са тъжно върхари,
че листи им мъка попари!

Тук робската песен оглася
скрибуцащи тарги – дори
и вятърът глухо отнася
в незнайни, усойни гори,
на Дигата гробния ек –
Голгота за роба-човек!

А слънцето траурно спряло,
погалва злочести тела –
над ада зловещи огряло,
изпълнен със черни тегла!
Тиранът безчинства, бесней
в страдание идното зрей…

И лъч се от слънце отрони,
златиста омая блести,
тя мрака на робството гони –
сияй!.. Свободата цъфти!

1953 г.

© Иван Селановски