ПЛАМЪКЪТ НА ДУХА – редакционна статия в памет на Борис Цветанов

В нощта на 12 срещу 13 септември от този свят си отиде Борис Цветанов.

Роден е на 10 декември 1944 г. в село Мокреш, Ломско. Живял е в Лом, София, Габрово, Плевен, Кърджали, Велико Търново, Горна Оряховица, Монтана. Учител (1968-1970), журналист в четири вестника (1970-1974), след пет уволнения е на свободна практика (1974-1990). Публикува сатира в десетки столични издания, има преводи в СССР, Полша, Чехословакия, Великобритания, ГФР, САЩ, Франция, Израел и други.

Той е единственият наш автор на римейки на пионерите на българския криминален роман (1938-1943), 15 от които са печатани като подлистници във вестник „Трета възраст“ през 2009-2016 г.
Автор на криминалетата „Софийското куче”, „Едно софийско куче в Ню Йорк” и „Денят на кучето”.

Мисли за себе си като за скромен монах, който броди по света със скъсан чадър и държи на максимата, завещана му от Мирон Иванов: „Няма власт над оная глава, която не иска власт!“

Гост редактор и автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.
Той направи списанието по-пъстро и многолико, като пося в него е само частица от своята личност, писателски талант и журналистическа жар, но и отвори вратите и сетивата ни към творчеството на нови автори, даде ни вкуса на нови жанрове.

На него дължим присъствието на Мая Цекова, Снежана Изворска, Николай Йорданов Николов, Калин Симеонов, Борис Рахнев, Веселина Кожухарова…

На него дължим задълбоченото и проникновено познание за афоризма, за „криминалето“, както и различният, критичен и нестандартен поглед към историята, фолклора и фактите около събития от близкото и далечно минало.

Не може да се изброи и измери неизмеримото присъствие на една личност, която огрява света около себе си със своя собствен пламък.

И този пламък, сигурна съм, няма да угасне.

Поклон, приятелю! И нека светлината на нашата обич те следва в необята…

Габриела Цанева