ПО ДЕТСКИ – ТРИ ХАЙБУНА – автор Венелина Петкова

БАЯНКА

Много назад във вековете съществувал, според баба ми поне, един Змей. Минало известно време, той изчерпал всичките си лудории и умрял. Отдъхнало си селото.

Много назад във вековете съществувал, според баба ми поне, един Змей. Минало известно време, той изчерпал всичките си лудории и отлетял. Отдъхнало си селото.

Много назад във вековете съществувал, според баба ми поне, един Змей. Минало известно време, той изчерпал всичките си лудории и се превърнал в дъждовен облак. Отдъхнало си селото.

Оттогава насам всички баби разправят приказки за него. Някои от тях дори са го срещали лично.

смешна рисунка

в дневника на дъщеря ми

отлитат на юг бабите

НАСТЪПАТЕЛНОСТТА НА ВЯТЪРА

Всяко малко момиче, всяко малко момче в градинката, близо до нас, мечтае някога да стане капитан, пилот, велик художник, ютубър или актриса.

Най-важният човек на света, това си ти …

Всяко стръкче трева, което децата стъпкват неволно, пуска край себе си зелен аромат.

Цяло лято подметките на белите маратонки са обагрени в зелен нюанс.

Кой може да каже къде се губи той после? Освен някой учен или вятърът.

семена на глухарчета

любовта си отива

любовта е тук

ЧЕРНО НА БЯЛО

Унасям се, простряна на плажа, под сламена шапка и тъмни очила. Романът „Сегавечно”[1], разтворен над песъчинките.

Пяната на вълните съставя космически форми, преди да потъне.

Бих могла да измисля ново тайно писмо, както в детството. Да го скрия зад дивана. Някой да го измете оттам, заедно с валмата прах и нахапани стари сандвичи.

Дъщеря ми иска в морето. Стъпвам заедно с нея в пяната и поглеждам небето:

ято корморани

бледите следи на цял живот,

изтрити с гумичка

[1] „Сегавечно“ (“Nowever”) – хайку новела от проф. Дейвид Ланю, изследовател на японския хайку поет Исса, преподавател по английски и световна литература в Университета Ксавиер, Луизиана, САЩ

© Венелина Петкова