НА УЧИТЕЛКАТА МИ С ЛЮБОВ – писмо на Тодор Билчев

В бр. 4/23.01.2023 г., с. 37 на в. „Минаха години“ публикуваха моето стихотворение „Две любови“. Но тази публикация има много интересно продължение, на което искам да направя съпричастни повече читатели.

Още същата вечер телефонът ми прозвъни и аз дочух моята възрастна класна Лиляна Белогай да декламира с патос това мое стихотворение. След това тя сподели, че първо започнала да го чете, много ѝ харесало, продължила и чак в края на текста прочела, че е написано от нейния любим ученик Т. Билчев:

Това за мен е най-голямото признание, което съм получавал за мои стихове, което ме накара да изпратя до редакцията на сп. „Картини с думи и багри“ моето благодарствено стихотворение, което се надявам, че ще бъде публикувано.

Искам с всичко това да изкажа своята огромна благодарност към моята прекрасна класна Л. Белогай и да ѝ пожелая още много такива звездни моменти, които да преживее заедно с нас.

Благодаря и на многая лета, учителко любима. С дълбок поклон и преклонение – твоят ученик любим Т. Билчев

ВЕЧНАТА УЧИТЕЛКА

По повод на публикуваното ми във в. „Минаха години”
стихотворение „Две любови”, за което 87-годишната
ми класна се обади и ме поздрави. Благодаря ѝ с това:

Вестник си вчера получила ти.
За да го кажеш и ми прозвъни.
Мои стихове щом в него откри,
обич в душата на всички кълни.

Ти, Белогй, на мен се обади,
„Двете любови” да ми поздравиш.
Аз, безлюбовен, горях на клади.
Сигурно си дошла да ме спасиш.

Колко ли още класна да бъдеш
ти във този живот ще успееш?
Знам, ученици няма да съдиш,
че със обичта им ти живееш.

Майко любима, класна прекрасна,
нека те има докрай на света.
С твойта любов голям аз пораснах.
Стихове ще ти пиша. И чета.

Господи, нека да можеш и ти,
бодро, но и с любов да изречеш:
Бяхте мои деца, обичам ви!
Вечна учителко. Вечно дете.

25.01.2023 г. 17.17 ч., Русе

Тодор Билчев