ВИНО ОТ ЛОЗИ – стихотворение от Тодор Билчев

Отново февруари сме.
За празник пак студът зове.
Лозите под снега сега
сънуват своята мечта.

Как младите момци, моми,
със менци тука от зори,
дошли от шумния мегдан,
празнуват Трифон Зарезан.

И аз откак се помня, знам,
зарязвам с Трифон Зарезан.
Какъв е този Валентин?
Прости ме, Боже!…И амин!

Сърца и рози, и сърца,
това била е любовта
за този Валентин Свети
и валентинки, някакви.

Аз с вино само, и с любов
зарязвам с Трифон – стар и нов.
Валентин и валентинки
не са наши половинки.

Вино весели душата.
А пък любовта – сърцата.
Да пием, нека, до зори!
Жени и вино!…От лози…

© Тодор Билчев