ВОЛОВЕТЕ – Цонка Великова

ВОЛОВЕТЕ – разказ от Цонка Великова

1.

Човекът още на зазоряване бил на мелницата, но имало много хора, та чак късно през нощта успял да смели житото и крайно уморен, потеглил с каруцата към къщи. Искало му се бързо да стигне, затова все му се струвало, че воловете сякаш нарочно тъпчат на място. Викал им, ръгал ги и ги бил с остена, но те така и не се забързали. Без да иска, се поунесъл, отпуснал се върху чувалите с брашно и дълбоко заспал.

По някое време воловете взели да се ослушват. Десният вол притеснено попитал:
– Къде отиде нашият господар? Никакъв не се чува.
– И аз това се питам. Да не би да е слязъл от каруцата, без да разберем, и да сме продължили без него? Я да спрем и да го изчакаме! – предложил левият.
Спрели, чакали бая време, силно мучали – стопанинът им да ги чуе, но той нито се появил, нито се обадил.

Наумили да се върнат и да го потърсят. Така и направили. Обърнали се и тръгнали обратно към мелницата, но като стигнали до мястото, където за последно им се карал и ги бил, се сетили, че няма как да е по-назад.

Сменили отново посоката и пак поели към къщи. По пътя не спирали да се тревожат:
– Какво ще правим без господар?
– Кой ще ни храни и пои?
– А кой ще ни разпрегне?
– Няма и кой да ни вика!
– Няма и кой да ни бие!

2.

Почувствали се много нещастни. Вървели с несигурни стъпки и умували какво да правят. Десният вол на няколко пъти предположил, че стопанинът им навярно вече си е отишъл у дома и сега сигурно се чуди къде са. Затова предложил и те да побързат да се приберат. Пък ако го няма, там да го чакат. Левият все възразявал:
– А ако е умрял и не се върне? И ние ли да умрем от глад и жажда, впрегнати в каруцата?
След известно време левият вол спрял.
– Мисля, че е по-добре да си потърсим нов господар! Той ще ни разпрегне, ще ни нахрани, ще ни напои. Той ще ни се кара и той ще ни бие.
Десният вол не се съгласил и продължавал да дърпал каруцата напред към къщи. Левият се заинатил и теглел встрани, решен да си търси нов господар. Упорствали, докато обърнали каруцата и заедно с нея се гътнали на земята. Заспалият им стопанин се изтърколил до тях и се събудил. Като ос- ъзнал какво е станало, грабнал остена и така както били паднали, започнал яко да ги налага.
– Каруцата ще ми обръщате! Като ви подканях да побързате, едвам пъплехте, сякаш бяхте умрели, а като задремах, сте се развилнели.

През всичкото това време воловете радостно мучали.
– Имаме си господар! Имаме си господар! Намери се! Намери се! Ще има кой да ни храни и пои! Ще има и кой да ни вика! Ще има и кой да ни бие! Да ни бие! Да ни бие! Да ни бие!

© Цонка Великова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *