ВРЕМЕ ЗА ДУШАТА – стихотворения на Милена Френкева

ДУШАТА ЖАДНА

През тленни страсти и проблеми
върви човек наведен, глух,
измисля всякакви дилеми,
чертае планове от пух.

Не вижда често, не усеща
една отворена врата,
за истинската важна среща:
душата жадна за Христа.

ВЕЧНОСТ

Вечността е вътре в мене,
всеки миг е вечността,
смея ли се или стена
все в душата ми е тя.

Че душата е безкрайна
и частица е от Бог,
част от Неговата тайна,
в земното – божествен скок.

ВСЯКА СУТРИН ПРОСЯ РАЯ

Всяка сутрин прося рая
вътре в мен, около мен,
моля Бог да ми прощава,
че съм дух неукротен.

Колко много ни обичаш
Бог Отец и Дух и Син,
и пред Тебе коленича,
че любящ си Бог Един.

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ

Изкуството да се живее
е дар от Бога и расте,
ако събрал, не разпилееш,
и чувстваш се едно дете,

дете на Бога, преоткрило,
и радостта дори в скръбта,
и вярващо със всички сили
в живота вечен след смъртта.

В БОГА РАЯ Е ВЪЗМОЖЕН

На косъм от смъртта, светът бълнува,
строи си кули – лицемерна страст
на рай измамен, болен, нарисуван
и жаднолицемерен – адска паст.

Но само в Бога рая е възможен:
сърцата в с рози от смирен елей,
напъпили в молитвослов възторжен,
сразяват грехопадналия змей.

Из „Време за душата“, изд. „Милена Френкева“, София, 2021 г.

Милена Френкева