В ТЕГОБИТЕ НА НИЩОЖНОТО ЗЕМНО СЪЩЕСТВУВАНЕ, КЪДЕТО ДУХЪТ ПРЕБИВАВА – д-р Никола Бенин

Стихосбирката „Във вечността на ада” от Тодор Билчев е различна и същевременно сродна с останалите му поетически творби. В нейното лирическо поле той остава верен на своето светоусещане, на интересуващите го екзистенциални и философски проблеми, на стила си при пресъздаването на света – земния и отвъдземния. Отново пред нас са познатите от другите негови книги мотиви за вечността, за духа, за ежедневния бит на човека, за родния дом…

Различното в поетиката на „Във вечността на ада” е сатиричната нагласа на Тодор Билчев при представянето на живота на малкия човек (клошаря, проясяка, самотния скитник, леката паднала жена, алкохолика, ваксаджията), както и на политическото случване и неслучване, на социалните неправди, на новото време.  В творбите му са претворени социалните пространства „бараката, порутена в квартала” („Донкихотовци”), „бетонената панелка” („Щастливият човек”), чакалнята („На гарата”), затвора („Ще победим…!!!”), в които пребивават несретниците и бездомниците. Сатирата традиционно е използвана за осъждане на обществените „сили”, които не са допуснали човека в пространството на успешната реализация.

В поетическия поглед на Тодор Билчев попадат дребни, незначителни същества, случки и моменти от живота, които на пръв поглед нямат място в пространството на лириката. Такива са: мухите от едноименното стихотворение, обувките и дрехите от втора употреба („Втора употреба”), трохите („Трохите”), осата („Осата”), и т.н. Те нямаше да се превърнат в художествена истина и нямаше да имат оправдание в поезията, ако не бяха обгърнати с искрено чувство, което е топло, със-традателно, а на места презрително към социалните и политическите условия, които марганилизират човека и принуждават българина да емигрира в чужди страни. Още нещо: специфичен естетически похват при изграждането на поетическия свят в творбите на Тодор Билчев е започването с пред-ставянето на нищожното, маловажното съществуване в ежедневието на човека и стигането до нравствено-философски оценки и обобщения. Така делничния живот се превръща в битие, в което са снети фундаментални ценности и в което се търси вечността. В този смисъл подзаглавието „Социално-философска сатира” на стихосбирката „Във вечността на ада” е оправдано и свидетелства за съществуващата проблематика.  

Лирическите герои на Тодор Билчев живеят във време на драматично и динамично разместване на социални и политически пластове. В екзистенциален план хоризонтът на техния стремеж към щастие се оказва затулен с постоянни облаци. Иначе казано – процесите в обществото са предначертали участта им на бедняци, затворили са пътищата за пълноценен живот. В ситуация на маргиналност и низвергнатост в литературата се среща различни форми на реакция, на отпор – бунт или духовна съпротива.

В творбите на стихосбирката „Във вечността на ада” възможностите за „надмогване”, преодоляване на незавидното социално статукво са видени в проявлението на духа. Отправен  към небето и вечността, той търси сила на земята – „Макар летящ, но в земя опора, / той търси винаги и все пита.” („Донкихотовци”). По традиция в българската поезия духът намира своята свобода в кръчмата, механата – „За тялото ни храна и наслада. / За духа ни – миг свобода.” („Храм на духа”). Тодор Билчев възприема този топос на духовна свобода като измамен, дяволски, ето защо гради друг идеалистичен „храм на духа”:

Но не от тютюн и винени пари.

А с дъх на смирна и тамян.

Когато този храм врати отвори,

светът ще бъде нов, голям…

Въз основа на нещата, казани дотук, можем да обобщим специфичните страни в стихосбирката:

Духът е ограничен в нищожното земно съществуване.

Духът е отправен км вечността.

Духът има храм „с дъх на смирна и тамян” – Храм на духа.

д-р Никола Бенин