ВЯТЪРЪТ – Цонка Великова

ВЯТЪРЪТ – хайку поезия на Цонка Великова

Отнася вятърът
теменужени листенца –
с тях и спомена.


Последна пролет –
буря изтръгна
вековното дърво.


Майски ветрец –
треперят от вълнение
крилцата на пчелите.


Жарък вятър –
побеляват косите
на жълтурчето.


Сърдити тополи –
все с гръб
към вятъра.


Мирис на шибои –
спомен от дома
вятърът донесе.


Пясъкът
скрипти под стъпките,
полъх грабна гласа му.


Лятна буря –
в строго зелено
гостуват си клоните.


Промъкна се
из клоните крадец –
последната ябълка отнесе.


октомврийски вятър-
по покрива
потропват жълъди.


Настръхнаха листата,
мислите на вятъра
прочели.


Самотен вятър –
да шушнат ги няма
листата.


Стърже вятър по стърнищата –
роши перушината
на гладните птици.


Крие се
премръзналият вятър
в дима на комините.


Пролазва вятър
под вратите –
така студено е в обувките.


В кръг се лута
слисаният вятър –
зимна вихрушка.


По-добре
ме понеси, ветре,
няма да ме спреш!


Онези думи,
които бях забравила,
промълви вятърът.


Тичам да те хвана, ветре,
но ти бягаш
и от себе си.

Цонка Великова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *