В КРАЯ НА ПЪТЯ – сатирични четиристишия на Борис Цветанов

В ПАМЕТТА НИ: БОРИС ЦВЕТАНОВ

10.12.1944 – 12.09.2022

СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Със „Стара планина“ по гърдите накичени
„Мила родино“ пеят яничари.
Яничар до яничара, яничари води…
А взорът от нийде не вижда войводи.

БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ

Гледа със мъка през прозореца в двора.
Пие урина – награда за живота си сив и нелек.
В тази страна на излишните хора
чаша вода няма кой да даде на излишния човек…

ОЛОВНИЯТ ВОЙНИК

Плащаме си колкото си струва.
Наивници сме, няма да го крия.
Войниците на словото откакто свят светува
плуват във Морето на живота с лодки от хартия.

НОВО ВРЕМЕ

За новото време
и аз съм се стегнал:
вече си лягам
залегнал.

ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА

Кой ли не опита,
но никой не обори я:
българската география
е вече история.

В КРАЯ НА ПЪТЯ

Един след друг приятелите си отиват.
И чакайки и моя наближаващ ден,
след всяка шепа пръст върху ковчега на приятел
разбирам, че отива там и нещичко от мен.

Борис Цветанов