В КРЪЧМАТА НА СВОБОДАТА – стихотворения на Тодор Билчев

НАИСТИНА ЗА ИСТИНА – НЕИСТИНА

Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни
Ис. Христос в Евангелие на Йоана – Библия Йоан 8:32

Кое е истина, кой прав?
Единствен камъкът корав?
Или скръбта, пък, може би,
Що драще нашите гърди?

А някъде там, между тях,
мъждука вековечен грях,
от който истина струи
и в словото се открои.

Какво е грях би ли могъл
без слово да узнаеш, зъл?
А истина, где да се крий,
със думи всеки ще открий.

Намерил ли си я веднъж,
за нея здраво ти се дръж.
Единствена и вечна, да,
тя носи само свобода.

Неистина и истина,
когато са наистина,
тогава истински са те.
А всичко друго е менте.

31.10.2022 г. 15.15 ч., Русе

ЛЮБОВ САМО

Морето у мене
пулсира и стене.
Вълните му бели
в сърцето са спрели.

И блъскат се ядно
в гръдта безпощадно
вълните, които
блестят и отлитат.

Една ме целуна
в пътеката лунна.
И с мене отплува
любов да купува.

И с мене отлитна
в градината китна.
Любов, гдето, тамо,
е вечно. И само.

31.10.2022 г. 17.17 ч., Русе – Жълтото – завършено
29.10.2022 г. 4.55 ч., Обретеник – започнато

ПИЯН ЖИВОТ

Те пият – пияници същи.
Животът им люто се мръщи.
Но те не го хвърлят, а носят.
Догдето съвсем се износят.

Във шепите сбиран и сгряван,
от тях никога не предаван,
живота си този изпили,
те с вино и песен надвили.

Нарамен във селска торбичка,
в сърцата им пърха кат птичка.
Самотен живот, опиянен.
От безлюбовност люто ранен.

Отдавна не е на земята.
Пренесен е той в небесата.
Затуй тука е чужд, някакси.
Отричан от всички. Всякакси.

Живот, сякаш, и поетичен.
От всички животи различен.
Поет, затуй, с поклон го дари.
Живот пиян. От мрак до зори.

1.11.2022 г. 9.39 ч., Русе

В КРЪЧМАТА НА СВОБОДАТА

Единствено тук човек е свободен.
И истински той е. А и народен.
Със мъка в сърцето, с вино в главата,
за него денят мръква в светла дата.

Че в кръчмата само може да каже,
което таи в душата си даже.
С живота да спори, да се опълчи.
С любов да нахрани апетит вълчи.

А и, когато е седнал, ей тъй само,
с опряно до него дружеско рамо,
без нищо в ръката, с нищо в главата,
той пак е докоснат от свободата.

Тъй всичко се ражда в кръчмата свята.
Тя мостът затуй е между два свята.
Във този, където днеска живеем.
И онзи, за който, във страх, копнеем.

1.11.2022 г. 13.13 ч., Русе

Тодор Билчев