В ОБУВКИТЕ НА СИЗИФ – поезия на Мая Данева

често забравяше, че животът е нейн
и че е само един
докато абсърдът я срещна
„на ъгъла на улицата“,
точно както
писателят казва
влезе в обувките на Сизиф
и за първи път позна
какво е да е щастлив

60 години
все още се уча да живея
в сговор
със себе си

опознавам
битието
на дълбок океан
шампионка съм
по гмуркане
в себе си

с миши стъпки
думите затварят
рани
поръбват ги
ежедневно
дори и само едно хайку на ден
стига

мрачни стихотворения,
казва поетът, че пише
времето осветяват,
казват критиците му

какво е да си
пет пари в кисия
хайку
превилегията
да си три реда
на цяла страница
щедро боравене
с пространството,
коментира
интериорен архитект

2020
толкова много хора
ми казват
„Чумата“ е тъжна
книга
(може би
аз съм я чела
от края към началото)

Мая Данева