В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ СТАМАТОВ – статия на Иван Северняшки

ГЕОРГИ СТАМАТОВ

Дата на раждане: 25 май 1869 г., Тираспол, Молдова
Починал: 9 ноември 1942 г., София

Съдия по професия, сатирик в литературата, Георги Стаматов цял живот има горчивата съдба на човек, който смъква пъстрата карнавална маска на едно натруфено общество, за да го покаже в цялата му позорна голота. И уморен от духовното му падение, от безкрайните му тъмни афери и подлости, от скрупули, сделки и изневери, да избухне в неукротим гняв и да го заплюе направо в лицето.

Георги Порфириев Стаматов е роден на 25 май 1869 година в град Тирастол, Русия.
Българин по произход. Баща му е бил съдебен следовател, по-късно председател на Върховния касационен съд в София и министър на правосъдието.

Творчеството на Стаматов е продължение на реалистичните традиции, създадени в нашата белетристика от Любен Каравелов, Иван Вазов и Алеко Констатинов. То е дълбоко самобитно и оригинално по форма и съдържание, по художествен стил и език.

Саркастичното му перо безпощадно смъква фалшивите одежди, с които е покрита безнравствеността на живота и ни показва неговата жестока правда.

Крилатите мисли на Стаматов особено остро разкриват усещанията му за пътя на България и българите в трудните времена на национално съзряване:

„Народ, който има Ботев – няма да загине!…“ – А какво правим, за да бъдем достойни да произнасяме името му…
*
Аз търся човек… и обичам даже вас – затуй ругая – инак отдавна бих счупил писалката…
*
Аз съм доволен от положението си – не и от положението…
*
Не ми се живее тук – но тука искам да умра, даже руган. Тука съм нещо.
*
Нима ветеринарен лекар не може да обича музика?…
*
Аз съм доктор, пиша горчиви рецепти. Вън от практиката се възхищавам на Шели.
*
Да, аз съм нещо в България и сега и още повече като умра. И не с произведенията си, а като човек.
*
Мъчно ми е, срам ме е, че сме такива – и пак обичам България.

Иван Северняшки