ПАМЕТ
ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ
03.02.1930 – 08.01.2021
ЕДНА ГОДИНА БЕЗ ПОЕТА И ПИСАТЕЛЯ ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ – статия на Павлина Петкова
На 8 януари 2022 г. се навършва една година, откакто ни напусна българският писател и поет Христо Черняев.
Христо Иванов Бонев познат и подписващ се под своите литературни творби с псевдонима Христо Черняев е роден на 03.02.1930 година в морската ни столица Варна. След Варна семейството му се премества да живее в родното място на баща му – село Горна Манастирица, сега град Борово, Русенско в сърцето на ширналата се хлебородна Дунавска равнина.
След завършване на основното си образувание продължава гимназиалното си обучението в градовете Бяла и Русе. Като учител по български език и литература в беленската гимназия постъпва големия български поет Иван Кръстев, който несъмнено е помогнал за изграждането на Хр. Черняев в пътя на творческото писане. А в русенската гимназия учител му е един от най-добрите литератори в града поетът Стефан Епитропов, дългогодишен ръководител на литературен кръжок при читалище „А. Кънчев“ . В кръжока са членували поетите Стефан Цанев, Иван Цанев, Владимир Попов, Николай Желев, Виолета Консулова, Христо Черняев, Петър Алипиев и др. изявени писатели.
Завършва школата за запасни офицери в гр. Велико Търново и в продължение на десет години служи в армията като строеви офицер и военен журналист. Работил е в редица вестници и списания. Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ и на Голямата литературна награда „Варна“, какво и на множество литературни отличия. Бил е отговорен редактор на редакция „Българска литература“ в Националното радио (1964), завеждащ отдел „Поезия“ във вестник „Пулс“ (1965-1970) и в списание „Пламък“ (1970-1976). Член на Съюза на българските писатели.
*
Автор е на близо четиридесет книги, написани от талантливото и вещо перо на Хр. Черняев, които оставят дълга и трайна диря в българската литература. Факт за това е и поредната книга на писателя „Перо, натопено във времето” – биография, изповед, срещи, перипетии и т.н., достигнал до своеобразния образ на своята художествена зрялост. Посмъртно излезе и книгата му „Из дневника на писателя“, с която ни завеща своите спомени.
Като своеобразен бенефис към големия литературен творец искам да спомена наскоро издадения литературен сборник „Вярност – 2020“ на Литературен клуб „Никола Йонков Вапцаров“ при Военен клуб – Велико Търново, посветен на деветдесет годишнината от рождението на Христо Черняев. И както сам х. Николай Колев – председател на литературния клуб отбелязва: „настоящият сборник е нещо като „Алфата и Омегата“ в съществуването на непрежалимия наш колега – писател.“
Завършвам с цитат от стихотворението на поета: „Ах, не слагайте нивга на младото конче юзда…“
Вярвам, той и днес ни гледа от своите небесни селения!
Приятелю, носим те в сърцата си!
Поклон!
Павлина Петкова
