ИЗЛОЖБА НА ДЕТСКИ РИСУНКИ С ХАЙКУ НА ТЕМА „ГРАДОВЕ“ – статия на Зорница Харизанова
На 15-ти октомври в зала „София“ на Столична библиотека бе открита изложба с наградени хайку творби от XVII Световен конкурс за детско хайку, организирана от фондация JAL – Япония със съдействието на Български хайку съюз, фондация „Иванка и Георги Янкови“ и Сдружение за икебана „Сога“. Събитието бе реализирано в рамките на Дните на японската култура с подкрепата на Японското посолство и фондация JAL. В конкурса участваха 305 деца от цяла България.
Наградените хайку рисунки бяха посветени на развитието на града през вековете – от античността до наши дни, на естетиката на съвременната урбанистична среда, нейното архитектурно и културно наследство, паркове и зелени пространства, пречупени през детското светоусещане и въображение. Чрез тях зрителите се докоснаха до историята и многообразието на градовете, до живата древност и модерността, отразена чрез пъстрата палитра на детското светоусещане и поетичен талант. Изложбата беше аранжирана с красиви тематични композиции на Сдружение за икебана „Сога”. Всички деца получиха грамоти и предметни награди от фондация JAL. На церемонията по награждаване присъстваше директора на Столична библиотека г-жа Юлия Цинзова и културното аташе на Япония в България г-жа Нагашима Кономи.
Международно жури от японската фондация за културен обмен JAL с председател г-н Йошихару Уеки, координатор г-жа Косака Юки и г-жа Емико Мияшита, съвместно с жури от Български хайку съюз в състав: Александра Ивойлова, Венелина Петкова, Весислава Савова, Зорница Харизанова и Людмила Христова, отличиха следните участници в XVII Световен конкурс за детско хайку с рисунка на тема „Градове”, а именно:
I. Големи награди на фондация JAL:
1. Десислава Калоферова, 6 г., Асеновград
Планинско градче –
в къщички заспали
свети луната
Тази прекрасна картина, направена със смесенa техника, ни отвежда далеч от шума и суетата на големия град. Пътеката, част от Пътя, спира пред сигурността и уюта на дома. Детето смело споделя своите усещания от този единствен миг, който може би няма да се повтори, но той е уловен и споделен с нас. Малкият творец е събрал материали от дълги разходки, които ни учат колко е важно да пуснем природата у дома и да ѝ дадем шанс да бъде достъпна за повече хора. Подредило ги изящно, с неповторим усет за хармония, детето само е допълнило с няколко, но най-точните, думи тази вълшебна нощ.
2. Любомира Симеонова, 14 г., Кюстендил
Градът –
бавно историите
се променят
Интересна творба, чиято идея и реализация показват един изключително ори-гинален подход към темата на конкурса. Рисунката ихайку стихчето представят историческото развитие на българския град през вековете. Авторът показва как се изменя архитектурата на града от античността до съвремието. Задълбоченото познаване на най-характерните особености на архитектурата през четири отделни исторически периода се демонстрира в детайлите на сградите, както и чрез костюмите на хората – представители на отделните епохи. Черно-белият цвят на картината подсилва автентичността на тази историческа „снимка“:
3. Стела Иванова, 14 г., Бургас
Завладя ме пак
онази стара страст приключенска –
устрем нов, свобода и любов
Тази творба, изпълнена с невероятно добро художествено умение, е наситена с цвят и движение. В нея самият град гледа морските вълни, като че ли той е жив и става свидетел на игрите на децата и мечтите им за свобода, любов и приключения. Хайку е модерно, написано в декларативен стил и звучи като припев на весела младежка песен. Можем да открием радост и смисъл навсякъде, дори и в тесните градски улички, щом имаме приятели, които да ни разбират и с които да споделяме преживяванията си…
4. Петя Димитрова, 11 г., Русе
В делници, празници
тече животът
Обичам те, мой град!
Красива рисунка, на чийто преден план е корабът на самия живот, който се носи уверено по спокойните води, а в перспектива е големият град на малкия художник. Най-отгоре са двата изключително важни не само в детството ни символа – белият гълъб на мира и слънцето, което дава енергия и сила на всяко едно живо същество. Емоционалното хайку е събрало в себе си най-красивата дума „обичам“ и най-желаното обещание – животът (продължава да) тече.
5. Владина Тихолова, 15 г., Кюстендил
виждам
уличните котки
пълна луна
Отлично минималистично графично решение на нощния град, осветен от пълната луна, изглеждаща в тъмата на небето и като немигащо око, под светлината на което се виждат дори безшумните улични котки. Такъв вижда своя град и авторката – едновременно обикновен и загадъчен, мрачен и осветен, притихнал и пълен с живот. Непретенциозното на пръв поглед хайку с пестеливост на думите и образите създава една картина на почти мистично светоусещане – това е градът, видян и почувстван поне веднъж от всеки от нас.
ІІ. Награди:
Георги Христов, 14 г., Попово
Над самотния град
вишна цъфти.
Тиха наслада
Любопитно е как един град може да ни изглежда самотен, въпреки че в него живеят много хора. Но наистина, понякога се чувстваме най-самотни сред хората и най-хармонични и щастливи сред природата. Това чувство на интегрираност и вътрешен покой е изразено и в самата илюстрация чрез колорита на цъфналата вишна и нейната отдалеченост от очертанията на града, нарисуван в монохромни, тъмни нюанси. „Тиха наслада“ – далеч от градската хаотична шумотевица, която слива всичко в една маса, близо до цъфнала вишна на хълм и полъх на вятър.
Тея Калейчева, 12 г., София
Бетон и блясък
безброй души пленени
пронизващ крясък…
Тази творба навява тъга, както с думите, така и с композицията си на хора, скрили лица под чадърите в студения сняг, вървящи всеки по своя път на разстояние един от друг. Картина, която беше типична за всеки голям град по света по време на Ковид пандемията. Силата на емоцията е изразена и непряко – чрез алюзията й с „бетон и блясък“, и пряко – чрез думите „души пленени“. Фалшив ли е ослепителният блясък на града, още по-силно подчертан от блясъка на чистия сняг? Чий ли е пронизващият крясък всъщност? Дали на зимна птица или на душата на детето, автор на творбата?
Матея Стоянова, 8 г., София
Черен път.
Къщи великани
с пъстри очи
През очите на детето светът е по-ярък, наситен и жив, отколкото през очите на повечето възрастни. Тази рисунка и хайку притежават чудесен контраст, който разкрива колорита на нашето градче – черен път, който се вие между къщи-великани с разноцветни прозорци, които обаче не са страшни, а пъстри и ярки, криещи съкровища и тайни от живота на хората зад своите стени. Всеки дом съхранява историята на отделния човек и особено неповторимия свят на децата!
Виктор Вълчев, 11 г., Хасково
Синева.
Над града Богородица
благославя всички хора
Най-високата статуя на Богородица с младенеца в света се намира в българския град Хасково. Паметникът е издигнат на хълм и притежава сертификат от Книгата на рекордите на Гинес. Уникалната статуя е висока 14 метра, стъпила върху 17-метров пиедестал. Общата му височина е 32,8 метра. Долната му част образува параклис. В непосредствена близост до статуята на Дева Мария е построена камбанария с осем камбани с различна големина. От най-високата си точка камбанарията разкрива прекрасна гледка към града. Най-високата в света статуя на Света Богородица с младенеца е нарисувана с любов, благодарност и почит към Божията майка от младия творец Виктор Вълчев. Идеята за тази картина не е случайно избрана от детето – Богородица винаги е била смятана за покровителка на Хасково. Красивото хайку разпръсва благословията на Божията майка над всички граждани на града. Синият хоризонт в първия ред на хайку, както и в рисунката, представлява едновременно небето и Рая и се свързва с вярата и божествената закрила.
Мирела Щерева, 11 г., Хасково
театър…
смях и сълзи
на сцената на живота
Прекрасна декоративна, цветна, жива рисунка, съчетана със зряло, дълбоко, философско хайку, което през непо-средствеността на детския поглед и възприятие разкрива картината на живота и света. В цялата си пъстрота и достолепие пред нас се извисява сградата на един конкретен градски театър, за да ни напомни, че театърът е живот и животът е театър – един театър, в който всички сме участници и през смях и сълзи играем ролите си на неговата сцена. Макар и сериозно, съчетаното с рисунката хайку създава у наблюдателя празнично и ведро настроение, което съответства на детската безгрижност и непосредственост и ни кара да се усмихнем и така да приемем и да преодолеем проблемите си.
Айча Али, 13 г., Хасково
летен ден във Венеция
мирис на пица
ме кара да огладнея
Хубаво съчетание от прецизната рисунка на залетия от слънце средизем-номорски град и ведрото, създаващо ваканционно настроение хайку. Като ли че всеки миг и ние ще поемем заедно с автора из венецианските улички, опиянени от тяхното пъстроцветие, глъчка и апетитни аромати. Пъстрият и жив колорит и добрата композиция на рисунката отлично се съчетават с детската непосредственост и непретенциозност на изказа. Добър баланс между рисунка и текст, зареждащи ни с настроение и усмивка.
Михаела Димитрова, 11 г., Хасково
зимни улички
със светещи фенери…
тихо падат снежинки
Одухотворена зимна картина, в особено хармонична композиция. Черквата е потънала в сняг, самотната пейка встрани, дърветата, улицата… Сякаш две луни изгряват – кръгли улични фенери; много са светналите прозорци на храма – навярно е часът на вечерната служба. Тишината се усеща в безветрието, в спокойното падане на снежинките. Хоризонтални и вертикални линии изграждат композицията. Кулите, прозорците, решетките на оградата (ефектен декоративен елемент), стълбовете, обрамчващи картината (с техните светещи глобуси) – противопоставени на дълги хоризонтали: покрив, улица… Меките линии оживяват образа. И още: загатнати дървета, пейката, разположена в диагонал. Общата синкаво-бяла багра (със своите нюанси) на небе и земя, в съчетание със светещото жълто, говорят за студ, но и за пречистващ сняг.
Маринела Шопова, 13 г., Хасково
Тиха уличка
Разказва приказка –
Обичам града си
Стръмни улички, сгушени сред старинни къщи в светли тонове, много цветя по прозорците, уютна тишина на южно провинциално градче, фенери, които по-късно ще запалят вечерни светлини… И в дъното спрелият велосипед – знакът за път. За отсъствие, но и за очакване. В една светла картина Маринела Шопова ни доказва, че наистина обича своя град (както е изписано в хайку тристишието тук). Сякаш подканя зрителя също да го обикне, да се потопи в неговата идилична атмосфера. Чудесна цветна хармония, рисунка, която заслужава внимание.
Георги Вучев, 10 г., София
Лято –
цветът обгръща града
но градът не обгръща цвета
В тази рисунка градът е съвременен, с остри очертания на високите модерни сгради – град на новото хилядолетие, на днешния ден. Ъгълът, от който е представена улицата, перспективата в две посоки, резките контури (преобладаващо тъмносини – намек за стъкло и метал), „избухващите“ ярки цветове и отражения на лятното слънце – създават впечатление за мегаполис, едновременно агресивен и привлекателен. Ритъм на новото време. Движението на ръката на младия художник е уверено, детайлите обобщени, линиите – лишени от мекота. Цветовете наистина „обгръщат града“, те са свобдни да го обагрят в своите светлини и нюанси.
Далия Ангелова, 10 г., София
Тиха нощ
Шум от коли и дъжд
Луната огрява града
Впечатляваща урбанистична и сюрреалистична картина на града, потънал в прегръдките на нощта – художествено решение в цветовете на дъгата и в стилистика, сходна с тази на големия австрийски модернист Хундертвасер. Небостъргачите, разсичащи пространството, видени отдалеч като зъберите на крепостна кула, създават едновременно чувство за стабилност и защита, но също и за въздушност и единство на небето и земята. Свежата тоналност, минималистичното изграждане на сградите, интересното цветово решение задълбочават чувството на пъстрота и свежест дори в нощта. Притихналият в нощта град под лунна светлина, окъпан от дъжда – един класически, вечен образ, познат и скъп на сърцето на всеки, роден в него.
Лилия Гюрова, 8 г., София
Многоцветен парк –
жената дели хляба си
с гълъбите
Хубаво хайку на едно много малко дете, което създава пъстра и радостна картина на привичен градски пейзаж. Хайку и рисунка се допълват взаимно, за да ни зарадват с багрите на възраждащия се с пролетта живот. Излязлата на разходка в парка майка с количка, която споделя закуската си с гълъбите, шумящият фонтан, детето с колело, разцъфналите дървета и поляни извикват пред погледа ни пъстроцветието на градския парк и усещането за настъпващото с пролетта оживление в природата и сред хората. Пъстра като колорит рисунка, която с ярките си, жизнерадостни багри наистина ни кара да се чувстваме живи и да се опияняваме от многообразието и много-цветието на този свят.
Алина Петкова, 8 г., София
щом събудят се
птичките
утрото е дошло!
В града паркът е любимо място за разходка на малки и големи, на младежи и възрастни. А в него живее и друг град – миниатюрен, излязъл сякаш от приказките, любим на децата. Градът на птиците. Техните домове се гушат в клоните на старите дървета. Щом птиците се събудят, значи денят навлиза в своите владения. Птичите гласове възвестяват времето на светлината по най-истинския часовник на природата. Чудесно композирана рисунка, в която център са малките цветни къщички – сякаш част от дървото, а небето и загатнатата планина (синьо утро) могат да бъдат продължени в представите ни. Светло, жизнерадостно настроение.
Здравко Харизанов, 8 г., София
ново метро
летя по-бързо
от птиците
Градът има различни нива. Издига се в небето със своите високи сгради. „Стъпва“ на земята – с улиците си. Слиза и под земята – с тунелите на градското метро. Тези три нива ни представя в рисунката си Здравко Харизанов. Детската фантазия не се съобразява с границите на възможното, чрез нея видимо и скрито заемат своето място пред погледа ни. Три нива, които малкото момче познава, които обича и не иска да пропусне (средното – улицата, е граница между двете крайни, върху които пада акцентът в хайку тристишието). Слива ги в единен образ, за да живеят и да се движат в хармония. С влака лети „по-бързо от птиците“, изобразени паралелно в небето. Ето как се свързват „горе“ и „долу“ в мечтата на едно дете.
Габриела Иванова, 11 г., Русе
Улици, алеи, сгради
С балон в ръката
политам към небето
Ах, ето ги най-важните елементи на един град – както на рисунката, така и в това описателно хайку. Деца, родители и кучета ще се издигнат над ежедневието. За да погледнат живота от високо? За да се насладят на красотата на града? За да внесат разнообразие? Какъвто и да е отговорът, градът е изворът на мечти за жителите му и може да даде криле, или поне балон на всеки един от тях. Стига да го поиска…
Катрин Попова, 12 г., Варна
Със порт, море и кораби
е Йокохама
Колко красив град е тя!
Йокохама е основен икономически, културен и търговски център на Япония. Той е един от градовете, отворили се за търговия със Запада и дом на много нововъведения, които за първи път се случват в Япония. Голяма част от Йокохама е разрушена на 1 септември 1923 г. от голямото земетресение и отново по време на Втората световна война. Но градът се издига от руините като феникс от пепелта и е възстановен отново. Омагьосана от бързото му развитие, градската архитектура и голямото пристанище с чуждестранни кораби, Катрин Попова създава впечатляваща сюрреалистична рисунка на Йокохама с небостъргачи, докосващи се до гигантска луна и виолетово небе. Картината може да служи като илюстрация на съвременна манга или като театрален декор. Тя представя магията на тишината и застиналостта на нощта в контраст с ежедневните дейности, случващи се в това търговско пристанище. Описателното хайку изразява възхищението на детето от един от най-големите космополитни градове в Япония.
Яна Боярова, 8 г., Асеновград
Шарено хвърчило
Детски смях
отнася облаците над града
Изключително жизнерадостна и пъстра картина на мечтания град от детството ни – с полета на хвърчилото, съпроводено от безгрижния детски смях, отнасящ дори надвисналите облаци. Дълбоко и зряло хайку за естествения човешки стремеж към радост, веселие и свобода, за интуитивно преодоляване на ограниченията на битието. Контрастът на синьото и жълтото, на студени и топли цветове създава чувство на оживление и вълнение. Ярките шарени къщи на заден план с перденца (стилизирани по детски в рисунката и изглеждащи като волно развети флагчета), усмихнатите деца с румени бузи с хвърчило в ръце, спокойният път и лехичките с лаленца – цялата тази наивистична детска рисунка, съчетана с прекрасното хайку, навява приятно чувство на щастие и радост от живота.
Диана Капсъзова, 6 г., Асеновград
нашият град –
дълги улици
щастливи хора
Градът може да изглежда страшен с дългите си улици и безбройните сгради. Детското въображение обаче е в състояние да оцвети в буквален и преносен смисъл и най-сивия пейзаж и да го превърне в малко кътче от рая. Тогава балоните политат към небето, украсени с красиво слънце и цветна дъга. Колко много бихме искали да сме част от жителите на този град! Да бъдат щастливи всички хора!
Рая Славова, 15 г., Кюстендил
пътят…
винаги води
към мечтите
Художникът майсторски е уловил движението на големия град посредством уличен стълб, жиците му, които сякаш свързват разпилените (мисли на) хора. Колко много пътища има в града! И ето, в този момент, едно пътно огледало, някак ненатрапчиво подсказващо за това, че всеки човек в тази суматоха е една паралелна вселена, дава отговора на въпроса накъде водят тези пътища. Чудесно хайку, допълващо рисунката.
Калина Петкова, 10 г., София
Малък град
по дългия път към морето
весели къщи и дървета
Тази живописна рисунка и хайку отдават почит на малките градчета, потънали в лятна зеленина, в които рядко се спираме по пътя си до различни по-известни туристически дестинации. Как ли бихме живели в тях вместо в големия град? Може би едновременно весело и спокойно, както изглежда тяхната природа и уюта на сградите им – малки кокетни къщички, боядисани в топли цветове, насред нищото? „Човекът е човек, когато е на път“ се казва в една поговорка и може би е истина. Важен е обаче и самият път, и отбивките по него, не само крайната цел на пътуването.
Велимир Тодоров, 13 г., Сливен
От върха на планината
небето е на земята
градовете – блещукащи звезди
Перспективата на това хайку и рисунка е впечатляваща и много поетична! Обърната перспектива! Това, което е горе, слиза долу, онова, което е долу, се качва горе. Това, което е скрито в човешкото сърце, излиза наяве. В тази свежа творба можем да почувстваме нашата връзка с Вселената – всичко е едно, ние сме част от нея, както е част от нея и нашата обител – сърцата ни и нашите градове.
Материала подготви:
Зорница Харизанова
