ДЖУКОНДА – новела от Николай Николов

ПЪРВА ЧАСТ

1.

Джуконда Гърдева Бюстабанова не беше посещавала пластичен хирург през живота си  и се косеше, че визията ѝ се разминава на километри с модните тенденции.

Плахо се пресегна и включи компютър, чиято рождена дата се губеше някъде в средата на началото на новото столетие.  Компютърът скръцна, бръмна леко и се чу познатият звук на фирмата производител – все едно чуваш високоговорителя на централна гара преди да обявят пристигането на влака от Стара Загора, Чирпан, Ямбол. След което под четирите цвята на логото се изписа цифрата 2007.

Джуконда хвърли притеснен поглед през рамо, да не би някой да я гледа. Тя и така потъваше в земята от срам заради тази антика, но някак си все не успяваше да задели пари за супер слим лап топ с розова обложка, обкована с диамантчета, за който си мечтаеше от доста време. Представяше си как небрежно го изважда от гъзарската си чанта Луи Витон (за Ермес не смееше и да мечтае, а за Бъркин дори не беше чувала), отваря го с елегантно и отработено движение на пълна професионалистка пред възхитените погледи на стотина Иргени.

*

Какво точно щеше да прави след като го отвори, засега не мислеше. Може би щеше да си приказва с някой здравеняк като Иргена например, който щеше да ѝ се обяснява в любоф и да я моли да се присъедини към него в пътуване до Истамбул на пазар или дори до аутлетът във Венеция. За самата Венеция беше ясно, че все някой ден, все някой Ирген ще я заведе и нея, Джуконда… Тогава, така да се каже, най-после ще стъпи на родна земя, /все пак, нали Леонардо беше италианец – тя това го знаеше/… И о, как щеше да се люби тя тогава – като за пръв път, и както никога не го е правила. Не, че не се беше любила досега. Любена беше, даже многократно и от различни търсачи на мимолетни удоволствия. Но в мечтата си за Венеция щеше да се люби като истинска звезда от порно филм…

Натисна иконката на Фейсбук и зачака страницата да се зареди, което ставаше бавно и тя отново се размисли.

И размислите я понесоха назад, назад, към родното село и тамошния живот, защото той си оставаше залепен за нея, дори когато мечтаеше за друг или се гмурваше в морето на фейсбука.

*

Забавното недоразумение около името ѝ беше допуснато от неграмотен ямболски писар в родилния дом, където бе проплакала за първи път. Баща ѝ, Гърдю Бюстабанов, казал да я запишат Джоконда, а ямболията (нали е ут Ямбол), записал я Джуконда…

Преди да се роди, Гърдю дълго размишлявал как да даде силен начален старт на рожбата си и накрая решил да бъде чрез името, поради липса на няколко милиона в зелено. Направил го тайно от майка ѝ, която разбрала за плана му едва когато я записали в детската градина и се наложило бащата да извади кръщелното от сейфа. Едва тогава и той самият разбрал за правописа на Леонардовата Мона Лиза според ямболската граматика.

Дотогава баща й я наричал Джонка, галено от Иванка, а майка ѝ я наричала Ваня. Веднага щом разбрала, че всъщност дъщеря ѝ не е Иванка, а е някаква напълно непозната личност с чието присъствие щеше тепърва да свиква, тя легнала болна след разразилия се скандал, който приключил с нокаут в 12.45 централно европейско време пред  детската градина за радостно,  всеобщо одобрение на мъжкото население на Джулюница. А мъжкото население на Джулюница което разбираше от нокаути, както и от тушове, ипони и други. Адмирирали Гърдю за десния прав който нанесе точно в лявото око на любимата си жена.

*

Мигрена Бюстабанова се срина като вол под чука на касапин и остана легнала на ринга признавайки се за победена. Този удар по егото ѝ, както и шамарът от подмолните действия на съпруга ѝ я накараха да се скрие от света. Едно е да те ошамарят в къщи на спокойствие, а съвсем друго – насред мегдана пред одобрителните погледи на цяло село. Едно е да си ближеш раните насаме и да се лекуваш с домашна ракийка, а друго да останеш повалена, за да си спестиш ритниците пред всички. Милиционерът Фитю също одобрително гледаше сцената и обсъждаше с другите мъже замахът на Гърдю и точния му мерник. Това, че беше с униформа и пищов на кръста с нищо нямаше да ѝ помогне, ако се беше надигнала и продължила скандала за името на нейната Иванка.. Име, така изненадващо одобрено от страна на Гърдю преди години. А той през цялото време си имал план.

*

Мигрена се закле да си отмъсти жестоко и за името на детето, и за десния прав пред всички, дори за грешката на писаря в родилния дом, който я беше писал Мигрена , вместо Мирена, преди цели 24 години. Зададе си въпроса дали същият завзек не е записал и Джуконда така. Дали пък нямаше някакъв слухов дефект този общински служител? Така, в селото имаше три Ибанки, две Йобанки, тринадесет Ебановци, двама Путьовци и цели четири Влагимировци…

Но Джуконда беше само една. Това вече на нищо не приличаше. Това, че на нея ѝ казваха галено Мирена, вместо Мигрена, беше знак на добра воля и от Гърдю и от другите, но как щяха да викат на свидната ѝ щерка? Тя така и не успяваше да предположи. Тревогите я съсипваха и тя не се вдигна от постелята цели два месеца след случая.

*

Когато изтече доброволната ѝ самоизолация, Мигрена направи няколко плахи стъпки и успя да пресече двестата метра до магазина на Сийка и да купи хляб, сирене и домати, но подигравателният поглед, който ѝ хвърли Сийка я накара да разбере, че нищо не е забравено и още е в устата на хората. Следващите две три години периодично правеше опити да възтанови социалния си статус – но напразно. Веднага виждаше искрите смях в очите на съгражданите си и дори пътуването, организирано от Гърдю до град Елена с цел извинение може би, а може би за да има и той какво да разправя в хоремага, не помогнаха с нищо. Не помогна и боят, който ѝ хвърли Гърдю след това, насаме, с всички екстри.

След опитите на Гърдю да я вкара в пътя още три пъти по същия начин, той вдигна ръце и окончателно загуби интерес към нея и към отглеждането на Джуконда. Пиеше си кротко в кръчмата и си допиваше в къщи.

*

В едно неделно утро, докато гледаше Гошко Любенов, изведнъж Мигрена получи просветление как да го върне на всички и рязко се влезе в настоящето с коварен план.

Малката Джуконда вече караше 9-та си година, когато майка ѝ изведнъж започна да проявява интерес към нея – какво яде, къде спи, как е в училище, дори веднъж ѝ вчеса косата. Тези неприсъщи за Мигрена дейности бяха забелязани от свекърва ѝ Гицка Бюстабанова, която след известно време се поокопити, взе се в ръце и започна война за отвоюване на превзвтите от Мигрена територии. Бащата на Гърдю, Ташо Бюстабанов се беше споминал на 42 години, както повечето мъже в селото от цироза, така че жените бяха калени в отглеждането на поколението със собствени сили.   

*

Баба Гицка, която гонеше вече 50-те, но все още имаше редовен месечен цикъл, засега успешно се справяше с отглеждането на Джуконда, готвенето, завръщането от кръчмата на блудния син и работата като общинска касиерка, която не беше кой знае колко. Само варенето на ракията и правенето на вино, засега Гърдю не ѝ беше делегирал като правомощия, може би защото подозираше, че тя има пръст в смърта на баща му.

Смъртта на баща му беше една от неразгаданите мистерии и още се обсъждаше в кръчмата, където Ташо беше редовен клиент. Разговорите обикновено се водеха около това, че не е консумирал бог знае колко повече от другите си връстници, а ето, виж още имаше доста живи сред тях – някои прехвърляха петдесет с лекота и почти не им личаха годинките. Дори дядо Курти, който минаваше за местния столетник и гонеше 70-те ясно се изказваше в тази посока. Черният дроб на дядо Курти будеше възхищение и завист сред по-младите. Вече не се раждаха такива мъже. Тайно, няколко мъже, наближаващи 50 се надяваха, всъщност дядо Курти да е техен баща /както се мълвеше под сурдинка из кулоарите на местния парламент или в магазина на Сийка/.

*

На джукондиния монитор най-после се зареди фейсбука и тя засърфира.

Николай Николов